Най-страшните „третяковски“ истории са се случили с известната картина на Иля Репин „Иван Грозни убива сина си“.

Много, които разглеждали тази картина виждали на пода в галерията „истинска“ кръв.

Когато картината била поставена в Третяковската галерия, започнали да стават странни неща. Едни от посетителите наблюдавайки произведението плачели, дтруги припадали, а трети губели съзнание….

На 16 януари 1913 г. станало нещо, което било извън очакваните реакции. Младият иконописец Абрам Балашов приближил един младеж и го порязал с ножа си. Балашов бил отведен в психиатрията, където след известно време починал.

Художникът Месоядов, който послужил за образа на царя, в гнева си едва не убил малкия си син. А Всеволод Гаршин, който Репин изобразил на картината като сина на Иван Грозни, загубил разсъдъка си и се самоубил като се хвърлил по стъпалата на едни стълби.

Сега с картините в Третяковската галерия нищо мистично не става.

Един ден, или по-скоро вечер, посетителите на известния Хайд парк изтръпнали от страх. Над зелените корони на дърветата се появила огромна триизмерна глава, като призрак, която започнала да разказва истории от живота на града, от неговото минало, настояще и бъдещи планове. Това изпълнение  наречено Emergence  било устроено от художникът Крейг Уолшм един от участниците на арт-проекта Art & About. в Сидни.
Този проект съчетава много улични инсталации, създадени от различни художници и никога не можеш да се досетиш отрано, какво са измислили за дадената вечер. Призрачни лица в дърветата на парка Крейг Уолшм и неговият екип не са избрали случайно. Факт е, че за гражданите Хайд парк е не само приятно място за разходки, излети и отдих на открито, но също и за градски събрания, митинги, протести и занимателни социални събития.
Огромните прозрачни лица по дърветата, са една илюзия, един фантом, проекция, която се основава на играта на светлината и сянката. Това е насочване специално оформени потоци от светлина към дърветата.
Не е учудващо, че в Хайд парк се събира тълпа от любопитни, които искат да видят тази невероятна гледка, и много идват и от други градове.
Известно е, че светлинната инсталация на Крейг Уолшм е правена в продължение на няколко години и с всяка изминала година усъвършенствайки уменията си авторът изненадва публиката с нови оригинални идеи.

Благодарение на Интернет ние научаваме някои истории станали с хора, макар те да са се случили преди десетилетия. Така и аз научих за френски електротехник, който решил през 1993 г. да прекоси на своя Ситроен мароканската пустиня.
Тогава 43-годишния Емил Лирай не обичал да прекарва времето си застопорен на един стол. За това французинът решил да покори африканските пясъци.
Малко след старта автомобилът му се счупил и се превърнал в една безполезна колекция от резервни части.
Най-лошото било, че най-близко населения пункт се намирал на 20 мили и не било лесно да се премине пеша. Емил не се смутил, той съвсем нямал намерение да ходи до там пеша. Вместо това, той използвал частите от счупената си кола и сглобил мотоциклет. Груб и недодялан, но спасил живота му. За да построи новия си „железен кон“ са му били необходими 12 дни.
Емил се добрал до хората. Тук го срещнала мароканската полиция, която го глобила за движение с несъответстващо по техните норми превозно средство по пътищата.

Младеж се обърнал към учителя си:
– Вие ни разказвате истории, но не ни обяснявате, как да ги разбираме.
Учителят отговорил:
– Ще ви хареса ли, ако някой купи праскова, изяде я пред вас и ви остави само обелката й?