От време на време се натъквам на истории за събития, които не могат да бъдат обяснени по естествен начин – за хора, които внезапно са се притекли на помощ в трудна ситуация или предупреждават за надвисналата опасност. Тези събития могат да бъдат обяснени само чрез намесата на Божиите ангели.
В Библията, ангели понякога вземат видима форма – като, например, в историята за раждането на Исус. Но обикновено вършат своята работа,  оставайки невидим и непризнати. Те никога не привличат вниманието към себе си, а винаги сочи към Христос.
К. С. Люис е казал, че ние често правят две грешки срещу сатана или го подценяваме, или преувеличаваме неговото значение.
Същото може да се каже и за ангелите. Да не забравяме за тях. От друга страна не бива да им се покланяме или прекалено много да им отделяме внимание.
Вместо това, нека благодарим на Бога за Неговите ангели, които невидимо бдят над нас.

Това е един малък остров до Венеция. Около него витаят ужасни истории.
В продължение на няколко десетилетия на XIV век, когато царяла чумата, тук откарвали всички заразени. Закопавали ги в общ гроб, но преди да ги заровят ги изгаряли.
През 1922 г. на острова била установена психиатрична болница. Нейните пациенти страдали от непоносимо главоболие и се оплаквали, че клиниката е изпълнена с духовете на мъртвите от времето, когато е върлувала чумата.
Но за главния лекар тази ситуация била изгодна. След оплакване пациентите се тъпчели с невролептици. С тях се правели жестоки експерименти.
До сега на острова все още са останали порутените постройки на клиниката. Тук се намира и камбанария, от която се хвърлил полуделият лекар, експериментиращ с пациентите.

За двама художници от Пенсилвания, Ник Олсон и Лили Хорвиц, старите прозорци са станали „светлина в края на тунела“ в съвместният им жизнен път. Те ги намери на продажба за строителни отпадъци, което ги вдъхновило да създадат напълно прозрачна къща от използвани прозорци.
Формата, стилът и цветът могат да разкажат много за времето, мястото и къщите, където някога са били инсталирани. Старите прозорци се изкривяват с течение на времето, което още веднъж подчертава древния и мъдър опит натрупан от преминали през тях истории от живота. Не съм суеверна, но мисля, че в подобен дом са вписани историите и съдбите на хиляди хора.
Художниците са своеобразен народ, те живеят под свой подсъзнателен закон. Именно такива могат да постигнат уют в такава оригинална сграда.
От чисто практична гледна точка, къщата е добра и евтина. Всички строителни материали струват само 500 долара.
Къщата се намира на много живописно място. Максималната степен на остъкляване намалява разходите за изкуствена светлина до минимум. Прозорците с двойни и тройни стъкла имат много добра топло и звукоизолация. В къщата има много малки прозорчета, така че проникването на свеж въздух също не е проблем. Интериорът също изглежда много удобен, всичко в къщата е направено от дърво.
Защита от взлом няма, но не е нужна. Оскъдната обстановка, отдалечеността от населените пунктове и невзрачният външен вид е малко вероятно да привлече недобросъвестни посетители.
Вечерно време къщата се осветява от автономно захранване на слънчеви батерии.

Някой се оплакал от учителя си, че историите които им разказвал, един път ги тълкувал така, друг път иначе.

– Именно в това се заключава тяхната ценност. – казал учителят, след като чул за оплакването. – Навярно, не сте си мислили за чаша, с която се пие мляко, но в никакъв случай вода или за чиния, в която да се яде месо, но не и плодове. Чашата и чинията са ограничени носители.

Но колко трябва да бъде обемен езика, за да обезпечи храната? Въпросът не е : „По колко начина мога да разбера това, а защо аз не виждам само един способ за обяснението му?“. Въпросът по-скоро е: „ Може ли човек да извлече някаква полза от това, което се разказва в дадената история?“

Най-страшните „третяковски“ истории са се случили с известната картина на Иля Репин „Иван Грозни убива сина си“.

Много, които разглеждали тази картина виждали на пода в галерията „истинска“ кръв.

Когато картината била поставена в Третяковската галерия, започнали да стават странни неща. Едни от посетителите наблюдавайки произведението плачели, дтруги припадали, а трети губели съзнание….

На 16 януари 1913 г. станало нещо, което било извън очакваните реакции. Младият иконописец Абрам Балашов приближил един младеж и го порязал с ножа си. Балашов бил отведен в психиатрията, където след известно време починал.

Художникът Месоядов, който послужил за образа на царя, в гнева си едва не убил малкия си син. А Всеволод Гаршин, който Репин изобразил на картината като сина на Иван Грозни, загубил разсъдъка си и се самоубил като се хвърлил по стъпалата на едни стълби.

Сега с картините в Третяковската галерия нищо мистично не става.