В детството сме готови да изживеем нещо невероятно, необикновенно в живота си. И всичко вътре в нас има нагласата и чака кога това ще стане, кога това ще се случи.

Като пораснем вече сме други. Свикнали с лъжите и измамите, сме готови да нападаме и да се отбраняваме. А желанието за простите и добри отношения остават някъде вътре дълбоко в нас.

Как можем да се изменим така, че да се погрижим за другия не според принципа аз на тебе, а ти на мен, но искрено от сърце? Защо използваме другите за собствените си нужди и за собственото си забавление?

Биолозите са стигнали до заключението, че само 2% от мозъка ни работи активно. Останалия потенциал за какво ни е?

2% от мозъкът ни служи, за да получаваме блага лично за себе си. Останалите 98% са предназначени, за да мислим за другите.

Тогава идва въпросът: Какъв е смисълът да мисля, работя и живея само за себе си?