Сами и други северни народи практикуват зъбна кастрация на елени.
За разлика от пълното отстраняване на тестисите с нож, които могат да послужат за лека закуска, при отделяне на зъби при животното, то става послушно.
Но в него не спира производството на тестостерон, без който еленът не може да набере достатъчно маса, за да теглят шейната.
Освен това в условията на недоразвита ветеринарна техника, тази кастрацията не остава открити рани по тялото, което значително намалява риска от инфекция.

През 1806 г. в английски бар се скарали двама джентълмена Хъмфри Ховърт и граф Баримор. За следващата сутрин те си обявили дуел.
На дуела Ховърт се явил напълно гол. Събралата се публика била шокирана.
Преди Хъмфри е работел като военен хирург и знаел, че смъртта не идва от куршумите, а от създалата се инфекция породена от парче плат от облеклото.
Графът не искал да влезе в историята като човек, който е убил гол мъж в дуел.
Съперниците разрешили разногласията си с мир.

Малко известно по нашите места, но не по-малко опасно е инфекциозно заболяване на Шагас, наскоро обявено от американски експерти  като „новия СПИН в Америка.“ Такива големи думи са казани след като проучването беше установило, че причинителят на болестта на Шагас в ранните стадии на болестта се държи като имунодефицитен вирус.
Това сходство се отразява във факта, че болестта е трудна за диагностициране във времето и по симптомите, „дори може да възникнат няколко години след инфекцията“.
До сега в света са заразени с болестта на Шагас, около 10 милиона души. Повечето от тях са жители на Боливия, Колумбия и Централна Америка. В същото време, от порядъка на 30000 случаи са регистрирани в САЩ. Още през 2005 г. броят на заразените се оценява на 2 милиона души, следователно, епидемията се разраства и напредва.
Смъртоносно инфекция е била открита през 1909 г. от бразилският лекар Карлос Шагас. Тогава стана ясно, че причинителят на болестта е паразит пренасян от кръвосмучещ бръмбар.
Само през 2008 г., от тази малко позната болест Северна и Южна Америка губи около 10 хил. души. Ситуацията се задълбочава от факта, че заразата се предават от преливане на кръв, от майка на дете, както и повторно използвани спринцовки.
Приблизително при една четвърт от заразените пациенти паразита се установява в сърдечния мускул и предизвиква тежка кардиомиопатия и смърт, който често се нарича „разрив на сърцето.“
Основният проблем при болестта на Шагас се крие във факта, че това е нелечимо. Ако е възможно разкриване на инфекция в ранен етап, три месеца интензивно лечение, може значително да забави развитието на заболяването. Но пациентът е носител на паразита за дълго време, а лекарствата са много скъпи, прекалено скъпи за обикновените боливийците или граждани на Еквадор.
Туристите, които пътуват до екзотичните страни на Северна и Южна Америка трябва да бъдат далеч от порутени къщи, хапещи насекоми, с инсектициди да обработват облеклата си. Да се въздържат от кръвопреливане в страни, изложени на риск.
Съществува хипотеза, че най-известната жертва на това насекомо е Чарлз Дарвин, който в младежките си години се е заразил по време на пътуването си на „Бийгъл“ и умира  на 73 години от сърдечен удар.

Често се среща в разгара на лятото по ливадите, в храстите, в долините край реките. Ригана е известен много отдавна. Често го изтръгват с корените, което е строго забранено. Събират се цъфтящи стъбла с дължина 20-30 см, не се късат, а се отрязват с нож. Сушат се под навеси или в тавански помещения.
Запарка от тази билка се използва за изпотяване и отхрачващо действие при простудни заболявания, а също и при катар на горна дихателна инфекция, за подобряване на апетита и храносмилането.
Ригана има успокояващ ефект върху централната нервна система. Помага много срещу безсъние.
Извлек от риган действа антимикробно, противовъзпалително и обезболяващо действие при ожулвания. С екстракт от тази билка се промиват рани и се добавя във вана за премахване на сърбящи обриви и екземи., и Диос
В народната медицина, лечебни свойства на риган са известни от времето на Аристотел и Демокрит. Тази билка е използвана при простудни заболявания, хипертония, епилепсия, заболявания на стомаха и червата, повишена сексуална възбудимост, забавена менструация, заболявания на черния дроб и жлъчния мехур, както и като успокоително и сънотворно средство.