Григ дал голям концерт в Осло, чиято програма изцяло се състояла от произведения на композитора.

В последната минута Григ решил накрая на концерта да изпълни произведение от Бетховен.

На следващия ден в най-големия столичен вестник се появила доста остра рецензия от един известен норвежски критик. Той изобщо не харесвал музиката на Григ.

Критикът особено остро се отнесъл към последното изпълнение на концерта, отбелязвайки, че това „съчинение е просто смешно и съвършено неприемливо…“

Григ позвънил на този критик по телефона и казал:

– Вас ви безпокои духът на Бетховен. Длъжен съм да ви съобщя, че последното произведение, изпълнено в концерта на Григ, съм съчинил аз!

От срам, нещастният опозорен критик получил инфаркт.

Веднъж морето се уморило. Дошли му до гуша тълпите от почиващи по крайбрежието му. Освен това, то се огорчило, че не го уважават, защото хвърляли във водата му всякакъв боклук. Морето се възмутило:

– Да стърчиш в тази жега и да работиш ден и нощ, без да ти благодарят. Но почакайте! Ще си взема почивка и тогава да видим как ще си почивате без мен!

Морето решило да прекара почивката си в планината и незабавно се отправило на път.

На следващата сутрин, всички собственици на хотели, магазини, ресторанти, платени плажове едва не умрели от инфаркт.

– Ние сме разорени. Морето е изчезнало, сега всички почиващи ще се разбягат.

На това разчитало и разгневеното море.

Никога преди не са се събирали толкова много хора на брега. Те идвали от цял свят, за да видят изсъхналото морско дъно. Тук се намирали стари обувки, водорасли, залежи от сол, чудесни раковини, да не говорим за потъналите кораби сред, които били римските триреми и венецианските галери.

Започнал лов на съкровища. Едни търсели златни гердани, пръстени и гривни, други изчезнали удавници, а трети антични амфори и стари котви.

Хиляди машини се плъзнали по бившето морско дъно.

През това време морето, което почивало на планината, много се ядосвало, че никой не си спомня за него. Накрая решило да се върне.

Но имало и друга причина. На върха се оказало много неудобно. Трудно се удържа вода на върха на планината.

Освен това наближавала есента и морето се страхувало да не замръзне и да се превърне в гигантски ледник до следващото лято. И тогава то започнало бавно да се спускат по планински потоци и реки, докато се върнало на предишното си място.

Разбира се корбикулата не е някакъв страшен звяр, а двучерупчесто мекотело, което предпочита да живее в солената вода на крайбрежните лагуни.
Тя още се нарича „морски целител“ Нейното вкусно и питателно месо е източник на ценни протеини, незаменими аминокиселини, включително и таурин. В тъканите присъстват натурални водорастворими В1, В2, В6, РР, С и мастно разтворими – А, Е, Д, К витамини.
Обикновено се употребява за предотвратяване на инфаркт на миокарда и премахване на кръвните съсиреци.
Този вид миди съдържат веществата таурин и глицин, регулиращи съдържанието на захарта в кръвта и метаболизма на холистирола и антиоксидантни съединения, необходими за лечение на хипертония, артрит, черен дроб и за регенериране на тъкани след радиационо облъчване.