Борис бе слабо русокосо момче. Очите му бяха тъжни, изпълнени с болка. Той седеше с учителя си Добромиров на една пейка в парка.
– Знаете ли какво означава това, майка ви да пие? – въздъхна тежко Борис. – Най- скъпият ми и любим човек се мумифицира с фалшив алкохол. Аз съм ѝ син. Тъжно и обидно ми е за нея.
– Тя не е била такава преди? – попита Добромиров.
– Всичко започна, след като почина баща ми. Тя и до сега не може да го пусне, все още го обича и тъгува по него.
– Това е истинско безумие, – каза Добромиров. – Алкохолна интоксикация навярно с умопомрачение. Силна възбуда приличаща на лудост.
– Аз не умея да поставям диагнози, – каза още по-тъжно Борис.
– Какво прави майка ти по цял ден? Само с алкохол ли се налива?
– Всеки ден плаче пред иконата, една такава малка с Божията майка и младенеца. Тя е толкова объркана ….
– Говорил ли си с нея? – попита Добромиров.
– Разбира се, опитах се няколко пъти да говоря с мама….
– Какво ѝ каза?
– Не разбираш ли, татко няма да се върне, а ти си ми нужна много повече на този свят, – очи на Борис се насълзиха при спомена, когато ѝ крещеше и я дърпаше, искайки майка му да дойде на себе си.
– А тя как реагираше на това?
– Нищо не ми отговаряше, мълчаливо признаваше вината си.
Двамата замълчаха.
– Не мога да я спра с нищо, – заплака Борис. – Разбирате ли, аз нямам никакъв личен живот ….. не мога да я оставя за дълго сама в апартамента.
– Защо?
– Ту бутилката с газ ще забрави да изключи или няма да затвори крана. И водата прелива от мивката и залива килимите.
– Нито една нормална жена не би водила такъв живот. тя трябва да се лекува, а не да живее под един покрив с теб, – каза Добромиров.
– Не искам да се разделям с майка ми, – каза Борис, – но в това състояние ….
Изведнъж Борис вдигна бодро глава и тържествено каза:
– Спомням си една мисъл, която често казваше баща ми: „Каквото и да става, винаги бъди истински мъж“.
Добромиров насърчително потупа Борис по рамото.
Пиеща майка или баща гуляйджия, всеки с мъката си и всеки от тях се движи в свой собствен коловоз.
