Не трябва да се опитваме да дадем на децата си повече от това, което им е дал Създателя. От нас те получават цвета на кожата, на косата и на очите. Малко по-късно приемат нашата нашата религия и говорят езика ни. Предполага се, че на тях ще предадем благата си, били те малобройни или многобройни. Освен това не е чудно да продължат нашата професия, работа търговия, защото това е нещо познато и можем да им помогнем. Но можем и да сгрешим, защото можем да настояваме, без да си даваме сметка, че децата ни заместват в постигането на цели, за които сме мечтали в продължение на години.

Не можем да осъзнаем, че в такъв момент децата ни престават да бъдат личности. Те се превръщат в инструмент, които ни позволява да стигнем до там, където не сме могли да стигнем. Те ще учат това, което на нас не ни е било разрешено, ще получат това, което е било невъзможно да получим. Те ще съберат похвали, които никой не ние дал. Така престава да бъде същите и се преобразява от нашите желания и цели за преуспяване в живота.

И все пак повечето от родителите не успяват да превърнат детето си в свое копие, защото то е независимо същество, което чувства, страда и обича.

Страничния ефект от пречупването на волята на детето води до отдалечаване от родителите му. Когато се опитаме да надминем Създателя си, резултатите рано или късно се оказват лоши.

Когато за първи път чух тази мелодия, тръпки ме полазиха. Тогава не знаех, що за композиция е това. Когато отново го чух, реших да разбера, кой е композитора и как се нарича. Когато научих подробностите, кръвта ми застина във вените.
По време на мъчения, изтезания и екзекуции в концентрациония лагер, „Яновский“  в Лвов, винаги свирели музика. Оркестърът се състоял от затворници, те свирели една и съща мелодия – „Танго на смъртта.“  Композиторът на тази мелодия е неизвестен. Между музикантите били Штрикс професор от Лвовската държавна консерватория, диригента на операта Мунт и други известни музиканти
На територията на Лвовска област бил построен Яновскийя лагер.
Застанали във кръг, при виковете и писъците на изтезаваните жертви, музикантите свирели в продължение на няколко часа една и съща мелодия – „Танго на смъртта“.
В навечерието на освобождението на Лвов от Червената армия, германците ликвидирали Яновския лагер. На този ден 40 музиканта плътно се наредили един до друг в кръг заградени от охраната на лагера.
Раздала се команда: “ Музика“. И диригентът на оркестъра Мунт, както обикновено размахал ръце. Изведнъж се чул изстрел и диригентът паднал. Но звуците на тангото продължавали да звучат.
По заповед на коменданта всеки музикант влизал в центъра на кръга, оставял инструмента си на земята, събличал се гол, след което се чувал изстрел и човека падал мъртъв на земята.
През цялото време на съществуването на лагера, били убити 200 хиляди евреи, поляци и украинци.

Една от странностите, която притежаваме е, че трудно се справяме със собствените си проблеми, но сме много добри „да разрешаваме“ чуждите. Защо да не използваме тази частица от психологическа ирония като инструмент, да си разрешим собствените си проблемите ?
Представете си, че някой стой на стола срещу вас. Той е дошъл при вас за съвет. Независимо от причината, вие знаете, че този човек уважава вашето мнение и ще постъпи както му кажете. Още по-интересното е, че той има същия проблем, който ви измъчва в последно време.
Обуздайте първия си импулс, да се отчаете и безпомощно да отпуснете ръце. По-добре надникнете във вашия „склад за мъдрост“. Ще откриете, че ви хрумват чудесни идеи. …Изведнъж откривате невероятно, но сигурно решение.
А сега споделете това решение със себе си…

Някои хора говорят с помощта на ръцете. Изследовател от Университета в Британска Колумбия решил да докаже, че благодарение на съвременните технологии и възможностите на компютърното моделиране и дизайн, да се „говори с ръце“ може да се възприема буквално.
Sidney Fels и неговия изследователски екип, оборудван с обичайните чифт ръкавици, с чувствителни сензори, фиксирали движенията, при които се издавали определени звуци.
Различните движения с ръце произвеждат различни звуци. Например, свита дясна ръка възпроизвежда силни звуци, а отворена лява ръка предизвиква звучението на гласни звуци.
Освен това, лявата ръка служи като регулатор на кратки звуци, като съгласните B и P, на американски английски.
Идеята е да се дублират някои от движенията на гърлото и езика в произнасянето на определени звуци по време на разговор. Гласни са отворени звуци, които се образуват с отворено гърло и устните, така както отворените ръце, възпроизвеждат същите видове от звуци.
За допълнително ниво на контрол, дясната длан възпроизвежда висока тоналност от звукове. Когато се намира по-надолу тя снижава тоналността и достига хоризонтално положение.
Тази технология може да се използва за създаване на музика. Вече им няколко концерта, в които това изобретение се е използвало като музикален инструмент.
Въпреки че тази технология е станала въплъщение на идеята за създаване на виртуален музикален инструмент, изобретателят смята, че тя може да намери приложение и в промишлените отрасли. Например, в машиностроенето, за преместване на тежко оборудване. Кранове, които повдигат и преместват тежки предмети, могат да се управляват с помощта на жестове.

Една част от нашата реалност е „виртуалната“.  Дали го осъзнаваме или не, дали я отхвърляме или приемаме, тя си е……
Със всяка измината година все по-трудно става отделянето на едната от другата.  В мрежата се отразяват новости, стават запознанства и кавги, разгарят се международни скандали и се организират революции. Интернет отдавна престана да бъде играчка.
Независимо дали ни харесва  това или не, „виртуалният свят“ е не само част от нашия живот,  но  той започна да определя в нарастваща степен всичко около нас,  дори и да не включваме компютъра.
Някои твърдят, че Интернетът е зло и всячески се стремят да спрат неговата експанзия. А защо да не погледнем към Мрежата не като на самостоятелно явление, а като инструмент в нашите ръце.
Такъв подход към проблема на Интернета изглежда по-трезвен и мисля, че ще подобри разбирането за произхода на злото, но също така и ще даде да се разбере начина, по който да се използва този мощен инструмент днес за по-добри цели.