Силата на Османската империя за дълго време била подсилена  от липсата на граждански войни, но не на последно място благодарение и на убийствата на  висикопоставени лица, провеждани с одобрението на султана.
Въпреки това, не всяка смъртна присъда трябвало да бъде изпълнена. Причина за това бил интересен обичай, който се появил през 18 век.
Осъденият от знатните можел да призове палача на състезание по бягане от главната порта на двореца до мястото на публичната екзекуция на рибния пазар. В случай на победа, смъртното наказание се отменяло и се заменяло с изгнание от Инстанбул.

За да няма гонения над евреите, те трябва да имат своя държава
Преди да избухне Първата световна война, съюзниците Англия, Русия, Франция и Италия планират поделянето на огромната по онова време Турска импе-
рия. Англия взима и Палестина.
Във връзка с войната Англия изпитва остра нужда от ацетон – материал, необходим за производството на взривни вещества. Еврейският учен-химик д-р Хаим Вайцман, живеещ в Англия, разработва метод за получаването му, без да са нужни суровини от чужбина.
Придобил авторитет в английските политически среди, Вайцман предлага проект на английския кабинет, в който се настоява Великобритания да  “ признаване Палестина за  родна земя на еврейския народ”.
На 2.XI.1917 г. английското правителство излиза с декларация, която остава в историята като “Балфурова декларация” – по името на въшния министър Балфур,
който я оповестява. В нея се признава правото на еврейския народ на национално възраждане в някогашната му родина:
”Правителството на Негово Величество се отнася благосклонно към възстановяването на национален дом за еврейския народ в Палестина и ще по-
ложи всички усилия да облекчи постигането на тази цел…”, –  се казва в декларацията.
През 1918 г. англичаните отвоюват Палестина от Турската империя. Започва масова емиграция на евреи от цял свят към освободената територия. Пустеещите полета започват да се обработват и напояват. Залесяват се десетки хиляди декари с гори, лозя, градини с портокали, лимони, маслини, смокини. Започва развитие на промишлеността.
“И Аз ще върна от плен людете си Израиля; те
ще съградят запустелите градове и ще ги населят,
ще насадят лози и ще пият виното им; и ще напра-
вят градини и ще ядат плода им” (Амос 9:14). “Ще
направя и да се населят градовете и запустелите
места ще се съградят. Опустошената земя ще се об-
работи, макар да е била пуста пред очите на всеко-
го, който минаваше” ( Иезекийл 36:33)..

Галерий, чието пълно име Гай Галерий Максимиан Валери, суверенен владетел на Източна римска империя на 30 април 311 г.  e подписал указ позволяващ за първи път открито да се изповядва християнството, а това допринесло за разпространението на вярата.
Галерий дълго време бил един от най-запалените противници на християнството в Римската империя. Той е участвал в преследването на християни от 303 г.
Според някой източници инициатор на гонението бил Диоклетиан, според други Галерий лично убеждавал Диоклетиан да започне гонението. Както и да е, Галерий взеха активно участие в него, и то продължава и по време на царуването му.
Галерий „променил“ своите убеждения поради болест,  може би с надежда за „ответна благодарност“ от Бога на християните.  Но надеждата му не се оправдала.  Няколко ден след подписването на указа Галерий умира.

В продължение на многовековното съществуване на Римската държава, правото е извървяло доста дълъг път на развитие. Първоначално възникнало като право на общините, а по-късно прераснало във всеобщо право на държавите в света. Пълна кодификация на римското право се е извършила след падането на Западната Римска империя, при Юстиниан, император на Източната римска империя.
Амбициозният император, стремейки се да възроди римската държава, решил да я постави на правова основа. Създал специална комисия за изучаване на законите на Римската република и Римската империя, както и известни произведения на римските юристи. Била щателно разгледана и римската правова практика заедно с доказателствата  на римските съдилища. От обработените материали, Комисията премахнала всички остарели, неизползваеми и непригодни за новите условия. В резултат на това се появил правовия кодекс на Юстиниан, в който влизало всичко най-добро от римското право, изразено в ясни закони и правови формулировки.
Създателите на този кодекс утвърждавали, че тези закони са били, за да се съхрани реда в държавата и отношенията между хората.
Кодекс на римското право се превръща в основа за много следващи правни системи. Нейните правила и определения се използват и в съвременното право.

Имайки предвид събитията в Близкия изток през древността, за да схванем съвременната му политическа география, се налага да се върнем назад до XIII век. Това е времето, когато Византийската империя залязва и контролът на земите, граничещи с Черно море и Източното Средиземноморие, постепенно преминава в ръцете на османските турци.

През 1453г. турците вече са завладели Константинопол, а към XVI век управляват по-голямата част от територията, принадлежаща на Александър Велики.

По-голямата част от Северна Африка, Гърция, Балканския полуостров, както и района по източното крайбрежие на Средиземно море се намира под османско владичество от времето на Колумб та чак до XX век.

Но всичко това приключва, когато турците, съюзили се с Германия, са сразени през Първата световна война. И както след всяка война победителите си разделят плячката, която включва обширната османска провинция, известна като Сирия.

Едно тайно военовременно споразумение между британците и французите, така наречения договор „Сайк-Пико“, поделя тази територия между двете съюзнически държави по линията между планината Хермон и западното крайбрежие. Районът на север от тази линия влиза в зоната на влияние на французите, а районът на юг от нея попада под контрола на британците. По-нататъшната подялба полага основите не само на съвременна Сирия, но и на Ливан, Йордания и Израел.

Когато французите най-сетне получават официален контрол над въпросните територии, превръщат населения предимно с християни маронити район на Сирия в отделна държава, като я кръщават на най-важният ѝ топографски обект, връх Ливан. То този момент Ливан няма самостоятелна политическа идентичност. Главният обединяващ фактор при създаването му е афинитетът на нейния народ към Франция.

На същия случаен принцип става разделението на британската територия на юг от линията Хермон. През Първата световна война Великобритания се радва на подкрепата на мюсюлманския клан Хеджас. В замяна на тази помощ те поличават обещание, че ще станат официални владетели на Арабия. Но Лондон дава обещания и на други племена.

При стълкновение избухнало малко след Първата световна война саудитите побеждават клана Хеджас, поради което британците дават Арабия на тях, оттук и Саудитска Арабия. като утешение падналите получават Ирак, където управляват до 1958г., когато са свалени след военен преврат.

Останалите в арабия от клана Хеджас се преместват в района на север от източния бряг на река Йордан. Обединени около град Аман образуват Транс-Йордания. След оттеглянето на британците през 1948г. се превръща в съвременна Йордания – държава, която подобно на Ливан и Саудитска Арабия никога преди това не е съществувала. На запад от река Йордан в област известна под името Филистина, което идва от името на филистимците се появява нова държава. Британците прекарвайки името Филистина през старогръцкия език получават ново име Палестина, което получава този нов район.

Никоя от тези новосформирани държави не е била нация в обичайния смисъл на понятието за обща история или идентичност. Ливан, Йордания и Палестина са измислица на французите и британците, създадени за тяхно политическо удобство. Тяхната история започва от мистър Сайкс и мосю Пико, както и някои тъмни сделки с Арабия.

Това не означава, че населението на тези държави няма историческа връзка със земята, която обитават. Ако не е родна земя, територията им е най-малко техен дом.