Манса Муса владетелят на Африканската империя Мали през 1324 г. отишъл да се поклони в Мека. По това време неговата държава се намирала в разцвета си, за това и пътуването му било внушително.
Муса бил придружен от 60 хиляди човека, а също стада от камили и други животни. Те носели няколко тона злато, което владетелят щедро раздавал на бедните по целия път до Мека. Голяма част от богатството си разменил срещу сувенири.
Съществуват данни, че всеки петък, без значение къде спирала процесията, по заповед на Муса са строили джамия.
Подобна щедрост подкопала икономиката на целия регион на Северна Африка и Близкия изток в продължение на десет години, тъй като голямия приток на злато, силно го обезценило, което довело до рязко покачване на цените на суровините.

Силата на Османската империя за дълго време била подсилена  от липсата на граждански войни, но не на последно място благодарение и на убийствата на  висикопоставени лица, провеждани с одобрението на султана.
Въпреки това, не всяка смъртна присъда трябвало да бъде изпълнена. Причина за това бил интересен обичай, който се появил през 18 век.
Осъденият от знатните можел да призове палача на състезание по бягане от главната порта на двореца до мястото на публичната екзекуция на рибния пазар. В случай на победа, смъртното наказание се отменяло и се заменяло с изгнание от Инстанбул.

За да няма гонения над евреите, те трябва да имат своя държава
Преди да избухне Първата световна война, съюзниците Англия, Русия, Франция и Италия планират поделянето на огромната по онова време Турска импе-
рия. Англия взима и Палестина.
Във връзка с войната Англия изпитва остра нужда от ацетон – материал, необходим за производството на взривни вещества. Еврейският учен-химик д-р Хаим Вайцман, живеещ в Англия, разработва метод за получаването му, без да са нужни суровини от чужбина.
Придобил авторитет в английските политически среди, Вайцман предлага проект на английския кабинет, в който се настоява Великобритания да  “ признаване Палестина за  родна земя на еврейския народ”.
На 2.XI.1917 г. английското правителство излиза с декларация, която остава в историята като “Балфурова декларация” – по името на въшния министър Балфур,
който я оповестява. В нея се признава правото на еврейския народ на национално възраждане в някогашната му родина:
”Правителството на Негово Величество се отнася благосклонно към възстановяването на национален дом за еврейския народ в Палестина и ще по-
ложи всички усилия да облекчи постигането на тази цел…”, –  се казва в декларацията.
През 1918 г. англичаните отвоюват Палестина от Турската империя. Започва масова емиграция на евреи от цял свят към освободената територия. Пустеещите полета започват да се обработват и напояват. Залесяват се десетки хиляди декари с гори, лозя, градини с портокали, лимони, маслини, смокини. Започва развитие на промишлеността.
“И Аз ще върна от плен людете си Израиля; те
ще съградят запустелите градове и ще ги населят,
ще насадят лози и ще пият виното им; и ще напра-
вят градини и ще ядат плода им” (Амос 9:14). “Ще
направя и да се населят градовете и запустелите
места ще се съградят. Опустошената земя ще се об-
работи, макар да е била пуста пред очите на всеко-
го, който минаваше” ( Иезекийл 36:33)..

Галерий, чието пълно име Гай Галерий Максимиан Валери, суверенен владетел на Източна римска империя на 30 април 311 г.  e подписал указ позволяващ за първи път открито да се изповядва християнството, а това допринесло за разпространението на вярата.
Галерий дълго време бил един от най-запалените противници на християнството в Римската империя. Той е участвал в преследването на християни от 303 г.
Според някой източници инициатор на гонението бил Диоклетиан, според други Галерий лично убеждавал Диоклетиан да започне гонението. Както и да е, Галерий взеха активно участие в него, и то продължава и по време на царуването му.
Галерий „променил“ своите убеждения поради болест,  може би с надежда за „ответна благодарност“ от Бога на християните.  Но надеждата му не се оправдала.  Няколко ден след подписването на указа Галерий умира.

В продължение на многовековното съществуване на Римската държава, правото е извървяло доста дълъг път на развитие. Първоначално възникнало като право на общините, а по-късно прераснало във всеобщо право на държавите в света. Пълна кодификация на римското право се е извършила след падането на Западната Римска империя, при Юстиниан, император на Източната римска империя.
Амбициозният император, стремейки се да възроди римската държава, решил да я постави на правова основа. Създал специална комисия за изучаване на законите на Римската република и Римската империя, както и известни произведения на римските юристи. Била щателно разгледана и римската правова практика заедно с доказателствата  на римските съдилища. От обработените материали, Комисията премахнала всички остарели, неизползваеми и непригодни за новите условия. В резултат на това се появил правовия кодекс на Юстиниан, в който влизало всичко най-добро от римското право, изразено в ясни закони и правови формулировки.
Създателите на този кодекс утвърждавали, че тези закони са били, за да се съхрани реда в държавата и отношенията между хората.
Кодекс на римското право се превръща в основа за много следващи правни системи. Нейните правила и определения се използват и в съвременното право.