Веднъж равините поискали да направят подарък на императора. Дълго обсъждали, кой да бъде техния пратеник. Накрая решили да изпратят Наум от  Гизмо, защото той е привикнал да му се случват чудеса. И така те проводили подаръкът по него.
По пътя Наум спрял да пренощува в една странноприемница, но другите гости станали през нощта, изпразнили съдържанието на торбата му и я напълнили с пепел
Когато стигнал до целта си, развързали торбата и всички видели, че е пълна с пепел. Императорът казал:
– Евреите ме правят за посмешище.
И заповядал Наум да бъде умъртвен. А Наум си казал: „И това е за добро“.
Тогава се явил Илия, предрешен като един от слугите на императорът и му казал:
– Навярно това е пепелта на техния патриарх Авраам. Когато хвърлят от нея върху враговете си, тя се превръща в саби, а хвърлят ли я върху стърнища, превръща се в стрели.
Случило се тогава така, че по това време войските на императорът не могли да завладеят една провинция. Изпробвали там пепелта и я превзели.
Тогава императорът завел Наум в съкровищницата си, напълнил торбата му със скъпоценни камъни и перли и го изпратил с големи почести.
Когато стигнал в същата странноприемница, гостите го запитали:
– Какво занесе на императорът, че ти оказа такива почести?
Той отвърнал:
– Само това, което отнесох от тук.
За това и те занесли малко от същата пепел на императора, но когато я изпробвали, тя не се превърнала в мечове и стрели и мъжете били убити.

Император Адриан се обърнал към равина  Ханания:
– Искам да видя твоя Бог.
– Това е невъзможно, – казал равина
Императорът настоявал упорито, Тогава Ханания му казал:
– Обърни се и погледни слънцето.
А през тази част на деня то греело много силно. Императорът извикал:
– Не мога.
Равинът възкликнал:
– Не можеш да погледнеш слънцето, което е само един от спътниците на Всевишния, а тогава как ще погледнеш самия Бог!

В Япония има забележително, по време на цъфтежа си, черешово дърво. Не можеш да минеш покрай него, без да спреш, особено, когато е разцъфтяло, а то цъфти дълго. Един японски император подарил на американския президент за парка в Белия дом две такива дървета.
Насажденията не били огледани внимателно и тази небрежност струвала на Америка милиони долара. В расъда се оказали няколко яйца на бръмбари. В Япония те не са вредни, но в Америка при по-добри климатични условия се размножавали със голяма скорост. Където се появявали, изяждали всичката зеленина.
Веднъж във Филаделфия цял облак от тези бръмбари летял около зданието, в което заседавала комисията по борба с вредните насекоми. Те били толкова много, че затъмнили и слънцето. Не един народ е изпитал ужасни бедствия от небрежността на управниците си.
Небрежният човек е този, който невнимателно се отнася към работата си и безотговорно я изпълнява. Небрежността и безотговорността има различни проявления, но ние не трябва да им ставаме приятели.
Хора не бъдете небрежни, това се оказва пагубно в повечето случаи .

Византийският император Валент (328-378), пламенен поддръжник на арианството, искал да принуди Василий Великий, един от отците на църкавата през IV век, да промени символа на вярата според арианството. За целта му изпратил един велможа.
Сановникът започнал раболепно да уговаря Василий, но той казал, че нито една буква няма да измени от символа на вярата. Велможата започнал да го заплашва, че ще му отнеме имуществото и ще го изпрати на заточение, мъчение и даже смърт.
На тези заплахи Василий смело отговорил:
– Ако вземеш имуществото ми, много няма да забогатееш с него,  ето вехтите ми дрехи и няколко книги, това е моето богатство. От изгнание не се боя, нали земята навсякъде е Божия. Смъртта за мен е благословия, тя ще ускори моето отиване при Бога, заради Когото живея и се трудя, на Когото отдавна съм посветил живота си.
Удивен от тези думи, велможът се върнал при императора и му разказал всичко.
Валент изпитал уважение към Василий, заради твърдостта във вярата му и сам дошъл в Кесария, за да го види лично.
Императорът приятелски поговорил с верния на Бога отец на църквата и прекратил гоненията. Когато човек е верен на Бога. Господ ще го примири и с неприятелите му.

Историята на построяването на Великата китайска стена е изключително интересен. По това време Китай е била множество от враждуващи царства. Северен и Западен Китай е бил обитаван от номадски племена. Владетелите на царства са забелязали, че номадите не са в състояние да превземе централния град и отстъпват пред укрепени крепости. Те започнали да строят диги по протежение на границата. Но поради несъгласуваност на строителството, атакуващите лесно обхождали фланговете.
През 246 г. пр. Хр начело на развиващата се държава Цин застанал енергичният Джън, който провъзгласил себе си за император.
Въпреки че Джън е изградил основите на Великата китайска стена, той не е постигнал основната цел. Стена все още не била добра защита срещу номади. През вековете строителството е било спирано, след което продължавало под ръководството на сменящите се управници.
Едва когато монголите през 1449г. успели да достигнат вратите на Пекин, със строителството на стената се заели по-сериозно.
Според някои тази чудна постройка е дело на тиранин. Легендата разказва, че ако се сложи ухо до стената, могат да се чуят жалните гласове и стонове на онези, които са загинали при построяването ѝ.
Разказват, че Джън е издал заповед, според която ако човек е извършил престъпление, заедно с него се  обявинявали за виновни неговите роднини и дори съседи. По този начин, милиони хора се събрали тук, за да изградят Великата китайска стена. Умирелите се заменяли с нови жертви. Мъртвите са погребани в стената, поради което стената се счита за най-дългото гробище в света. Телата се погребвали в изправено положение.
Днес Великата китайска стена е основната  забележителност на страната. На нея е реставриран надпис на Мао Дзе Дун, който характеризира отношението на китайците към стената: „Ако не сте били на Великата китайска стена, не сте истински китаец.
Туристи от цял ​​свят идват в Китай да посетят този феноменален архитектурен паметник и да се насладят на неговия мащаб и величие.