През 40-те години, когато в САЩ джаза нахлул в домовете на американците, на музикалния Олимп изгряла нова звезда. Една малка звездичка, но не защото е малка, а тъй като това бил малчуган само на 3 години. Става въпрос за Франк Робинсън, който получи сценичното име Sugar Chile.
Той е роден през 1938 г. в Детройт, в обикновено негърско семейство. Неговата история започва, когато бил още малък. Били на гости при леля си. Изведнъж той отишъл към пианото и започнал да свири. Детето не подрънквало, а извличало от клавишите популярната по онова време песен «Tuxedo Junction“. Една година по-късно то можело да свири мелодии по слух, чути по радиото.
Тогава кариерата на малкия пианист процъфтяла. Той спечелил няколко музикални конкурса, гастролирал с известни джазови оркестри, свирил в Белия дом пред Хари Труман, записал собствена плоча, даже се снимал в романтичната комедия «No Leave No Love».
Архив за етикет: име
Нов жид цъфтящо растение са открили на Фиджи
Сътрудници на IUCN работещи на остров Кадаву с местното население за по-рационало използване на водните ресурси, случайно са открили нов вид храст, на границата между ливадите и горите.
Според учените, голяма опасност за този вид растение са чести пожари в района, унищожаването на храстите и селскостопанско усвояване на земята.
Име на новото растение не е дадено, за сега се използва името на града Medinilla, близо до което е намерен единствения екземпляр.
Близки растения от този вид са храсти и лиани от Мадагаскар, които по-късно са се разпространили в Африка, Южна Азия и островите на Океания. Има около 190 вида, 12 от които се отглеждат на островите Фиджи. Един от тях е известен като тагимаусиа, който е национален символ на острова.
Ролята на жените в Етрурия
Интересни са наблюденията за ролята на жените в Етрурия. В страната, както при повечето държави на траките и техните предшественици, жената е на почит.
И в семейния и в обществения живот етруските жени имали значителна свобода. Омъжената можела да съхрани бащиното или фамилното си име.
Жените притежавали свое имущество. Някои от тях били и високо образовани. Специално внимание обръщали на облеклото, прическата и накитите.
Стъклен път на височина птичи полет
Тези, които не се страхуват от височини, могат да изпитат смелостта си и по друг начин. Предлагам им да се поразходят на височина 1500 метра, като под себе нямат нищо друго освен въздух. Такава екскурзия със сигурност не е за хора със слаби сърца.
Националния парк, разположен на планината Тянмен, се слави с няколко необичайни туристически атракции. Например, разходка по стъклен път в облаците и да се полюбуваш на цепнатина в скалата, приличаща на врата към рая.
Разходката носи романтичното име „Пътя на вярата“ и започва на височина 1430 метра. Дължината ѝ е 60 метра, а ширината само 1 метър.
На туристите с здрави нерви разходката дава не само порция адреналин, но и възможност да се наслади от птичи поглед на прекрасния горски парк.
Призрачния град Централия
Призрак може да стане цял град заради фатална човешка грешка. До неотдавна пенсилванския град Централия е процъфтявал, но сега върху него целогодишно се изсипва пепел и въздуха е отровен.
Американския щат Пенсилвания винаги се е славел със своята промишленост и въгледобива. Запасите на въглища тук били достатъчни за много поколения напред. Едно от най-известните хранилища за антрацит през XIX век се намирало в този град.
През 1841 г. в малкото селце „Ревящия ручей“ Джонатан Фауст отккрил механа „Бичата глава“. Така той поставил началото на Централия. Той едва ли е подозирал, че в рамките на 13 години скромното селце ще се превърне в истински град.
През 1854 г. голямата минна компания Locust Mountain Соаl and Iron Company решава да вземе това място и за това изпраща инженера-строител Александър Риа. Той проектирал улиците на населеното място и го нарекъл Центравил. Оказало се, че в Пенсилвания съществува още един град със същото име, и за да не се бъркат в пощенската служба през 1865 г. селището е наречено Централия. След месец то получило статус на град. Появили се училища, болници, църкви, хотели, магазини, театри, барове, поща и банки.
Въгледобивът носел добри пари. Той давал работа на две хиляди човека. Техния живот минавал спокойно и без инциденти. На 17 октомври 1868 г. бил убит Александър Риа. Това убийство било поръчано от тайна организация, която продължила с убийствата като към тях прибавили и палежи на сгради.
След серия от престъпления отново настъпил мир и спокойствие. Но истинският кошмар предстоял.
През целия век от съществуването си в града се натрупали планини от боклук. Промишлените и битовите отпадъци се складирали близо до гробищата.
През 1962 г. по повод на наближаващия празник, посветен на американските войници загинали във войните и въоръжените конфликти, било решено да се разчистят боклуците. За това били наети пет пожарни. Те действали по предварително изработен план. Трябвало да запалят боклука, да почакат докато изгори, а след това да го изгасят. Пожарникарите не се справили добре с работата си. Боклукът продължавал да тлее докато се запалили въглищата в шахтата.
В продължение на 60-70 години пожарът продължавъл да бушува, независимо от усилията да го потушат. Изобилието на въглероден окис и въглероден двуокис сериозно засегнало здравето на местните жители, а недостига на кислород довело до редица заболявания.
Жителите на града започнали да го напускат през 1969г. Някои хора все още хранили слаби надежди за благоприятен изход на разразилия се пожар.
Шахтите продължавали да димят, а гражданите в продължение на десетилетие се престрували, че нищо не се е случило.
Фактът, че Централия се намира на ръба на бедствието станал известен съвсем случайно. Собственикът на бензиностанция Джон Кодимгтон, решил да провери нивото на бензина в подземните резервуари. За целта спуснал сонда, когато я извадил, тя била много гореща. Джон измерил температурата ѝ, тя била 80°С. Новината бързо се разнесла, а жителите едва сега разбрали, че живеят на покрива на кипящ подземен котел.
Кметството признало, че не може да контролира ситуацията. След две години инцидентът привлякъл вниманието на много страни.
На 14 февруари под краката на 12-годишния Тода Домбоски, който си играел в двора, земята се разцепила и се образувала диря с дълбочина 45 метра. Момчето едва не паднало в отворилата се яма, но успяло да се задържи за корените на едно дърво, от където братовчед му го измъкнал.