Какъв ден само! И защо точно на него се случи всичко това. Тодор не можеше да си обясни, но бе силно потиснат и натъжен.
По пътя към дома срещна свещеника на тяхната църква.
– Здравейте! – вяло поздрави Тодор.
– Какво ти е, Тодоре? – попита загрижено свещеникът.
– Паднах и лошо се ударих – започна оплакванията си младият мъж – и след това всичко се обърка. Казаха ми, че това е лоша поличба.
– Всеки човек може да падне и да се удари, – опита се да го успокои свещеникът.
– Но не е само това, – тъжно заклати глава Тодор. – Падна иконата в стаята.
– Лошо си я поставил….
– Стараех се да не мисля за нищо лошо, – прекъсна го Тодор, – но се разболях, а после ми съобщиха, че ме уволняват от работа. Това означава, че все пак има някаква поличба?!
– Хората отдавна са наблюдавали природата и са забелязали неща, които предхождат дадени явление, – въздъхна свещеникът. – В това няма никаква поличба.
– Но…. – Тодор се опита да обясни още веднъж положението.
– Това, че си паднал е без значение, на всеки може да се случи. Това, че иконата е паднала е случайност. Разболял си се, благодарение на това, че твоят организъм се е оказал слаб. Уволнението от работата ти няма никаква връзка със всички тези неща. Не е нужно да търсиш връзки там, където ги няма.
– Тогава какво да правя? – Тодор все още беше объркан.
– Наблегни на духовния си живот, моли се, чети Библията си. Това ще те избави от много излишни и ненужни неща, и ще ти се дадат нови знания и възможности. Нека Бог да бъде с теб.
Тодор, макар и неохотно, обеща на свещеника, че ще послуша съвета му.
