Човек ползва компютрите и интернет като собствена памет.

По данни от едно изследване, малко повече време е било необходимо на доброволците, за да назоват названията на търсещите системи в интернет.

Увеличеното време за реакция косвено свидетелства, че участникът е мислил за „търсачки“, когато се затруднява да отговори на въпроси за проверка на знанията.

В хода на друг експеримент участниците са били помолени да прочетат и наберат на клавиатурата различни фрази. На половината от тях е било съобщено, че файлът с набран текст е съхранен в определена папка. На другата част са казали, че информацията ще бъде изтрита. След това на доброволците било предложено да преминат проверка на паметта.

Учените установили, че участниците от първата група запазили в паметта си не информация за написаната фраза, а за мястото й на съхранение на твърдия диск. Доброволците от втората група, на свой ред много точно били запомнили фразата.

Учените смятат, че с развитието на компютърните и интернет технологиите способностите на човек да запомня информация не намаляват. Паметта просто се променя, като се адаптира към работа с по-големи обеми достъпни данни.

Навътре в горат, край нашия град има паметник. Достъпа до него е винаги свободен и обикновенно там ходят с коли. Към мястото има хубав асфалтов път.
Минавах от там и реших да се отбия до паметника. На 30 метра след завоя забелязах полицейска кола. Приближих и те ме спряха. Поискаха документите ми. След като разгледа шофьорската ми книжка единият от двамата полицаи ме попита:
– Не знаете ли, че пътя към паметника за превозни средства е затворен?
Изненадах се.Това не е обикновена горска пътека, а широк асфалтов път. През зимата тук често се провеждат състезания със шейни. Коли тук се изкачват ежегодно. Обясних на полицая съвсем спокойно:
– От толкова време живея в града, но такова нещо не съм чула.
Изплаших се. Ами ако ми вземат книжката, а и глобите не са малки. Излязох от колата и гледам. На 50 метра  виси знак, прикрепен на стълб, на който свети лампа. Приближих към знака , за да го видя по-добре. И какво да видя. В центъра на знака се виждаха очертанията на цифра за ограничение на скоростта до 20 км/ч. Само, че самата цифра е изтрита, но четвъртинката на нулата и малкият силует на двойката е добре различим. Това отдалече не се вижда, освен това е и вечер. Казах на полицая:
– Тук явно се виждат цифри.
А той ми отговаря:
– Навярно хулигани са ги надраскали.
Обясних му:
– Това е невъзможно. Цифрите са стандартно изписани, а след това е правен опит да се изтрият.
След малко скалъпи другата версия:
– Други служители са сложили този знак тук. Навярно преди е служил за ограничение на скоростта.
Бях чувала за недобросъвестни полицаи, но това надхвърли очакванията ми. В крайна сметка минах в настъпление:
– Това не е знак за спиране на движението, а за ограничаване на скоростта.
В резултат на това служителят ми даде документите и недружелюбно ме предупреди:
– Следващия път ако те хвана, ще има глоба!
Попитах:
– На какво основание?
Така и не дочаках отговора му. Разбрал, че плана му няма да проработи, полицая тръгна надолу. Странно и до края не разбрах, какво бе предназначението на този знак, но явно полицаите искаха да се възползват по някакъв начин от него.