Британски специалисти провели изследване, в което подбрали за мозъка определени продукти. Така те изучили влиянието на тези храни върху него.

Оказало се, че най-полезни за мозъка са гръцките орехи, които възпрепятствали стареенето му и помагали за по-доброто му функциониране.

Следващите в класацията от полезни продукти били морковите, предпазващи мозъка от възпаление.

Експерти наблегнали, че боровинките подобряват паметта и усилвали способността за учене. След това идва рибата, която забавя, с напредване на възрастта, намаляването на познавателните функции, а за сметка на витамин В12 предпазва от болестта на Алцхаймер.

Качественият чай подобрява паметта и помага да се обработи информацията.

Експертите смятат, че ако консумираме споменатите храни от списъка, мозъкът ни ще бъде здрав и активен, а това е важен компонент от човешкия живот.

На 11юли 1897г. шведският въздухоплавател Соломон Август Андре с двама приятели се издигнали в небето с балон „Орел“ от датския остров Шпицберген. Аеростатът имал обем 4531 куб. м. и бил снабден с платно, което било включено към сложната система от въжета. Именно с тази система било планирано да се управлява летателният апарат.
При издигането се скъсали три въжета и балонът практически станал неуправляем. Задвижен от попътния вятър „Орел“ прелетял в североизточна посока 480 км издигайки се на значителна височина.
На 14 юли Андре решава да прекрати полета. Балона пада върху леда на 800 км далеч от целта на експедицията – Северния полюс.
На 22 юли след едноседмична подготовка, пътешествениците се отправят пеша към нос Франц Йосиф, където имало склад с храна за експедицията. Пътя по плаващите ледове бил изключително труден.
Въпреки липсата на храна, студа и умората, по време на този поход пътешествениците не прекратили своите научни изследвания. Те направили множество астрономически и метеорологични наблюдения,а в дневниците си са описали и срещнатите животни.
В края на септември участниците в експедицията достигнали южния бряг на остров Белий. Издигнали там палатка и започнали да строят къща.
След 33 години, на 6 август 1930 г.  последния лагер на експедицията предвождана от Соломон Андре бил открит от екипажа на шведския кораб „Братвог“. Намерените на мястото документи доказват, че Андре, Френкел и Стринберг са умрели в средата на октомври 1897г.
През октомври 1980г. останките на смелите въздухоплаватели са придружени със почетен ескорт до Швеция.

Да виждаш в тъмното без източник на светлина е невъзможно. Не говорим за конкретно виждане на обектите, а по-скоро за усещането им като форма, обем и плътност. Такова осезание притежават само прилепите.
Техен първи изследовател бил италианския учен Лазаро Спаланцани. Той поставил в тъмна стая прилеп и сова. Забелязал, че прилепа се ориентира в обстановката много добре, дори и без светлина, а совата не. Ученият предположил, че причината за добрата „навигация“ се дължи на „шестото чувство“ на животното. Но дали е бил прав в това?
Малко по-късно от неговите изследвания се заинтересувал швейцарецът Шарл Журин. Дори направил свой собствен опит. Запушил ушите на прилепа и животното загубило ориентация. Журин предположил, че „шестото чувство“ на прилепа е свързано със слуха. За съжаление от неговите изследвания никой не се заинтересувал.
Учените продължавали с експериментите. Избождали очите на прилепите, но те въпреки всичко преодолявали препятствията. Всички твърдели едно и също: „Това поведение е в резултат на „шестото чувство“ на животните“.
Може би нещата щяха да продължават така и до днес, ако във всичко това не се бе намесил американският биолог Доналд Грифин, който започнал изследванията си върху прилепите през 1930г. Четиринадесет години по-късно, той публикувал резултатите от работата си, които неоспоримо доказвали, че прилепите използват ултразвуков ехолатор.
И тази тайна на загадъчните животни била разкрита, но затова колко много прилепи били осакатени и унищожени в името на науката.