Мартин Лутер е бил отгледан в католическа среда, която е имала много стриктни канони. Изисквала е светиите да имат оброк за бедност. Духовният водач не можел да се жени. Сутрин и вечер било задължително да се правят молитви с така наречената молитвена броеници. Ежеседмичното изповядване в църквата било наложена практика……

В момента, когато Лутер е получил своето откровение е бил на колене с молитвена броеница в Рим. Покорно минавал през всички ритуали, когато в него избухнало…..

– Господи, не може да е само това! Трябва да има и още нещо!

Тогава Бог му показал два стиха намиращи се в 3 глава на Посланието на апостол Павел към римляните. Те били 27 и 28 стих:

“ И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.“

Изведнъж очите му се отворили. Скочил на крака и Божията сила го заляла. Така започнала протестанската реформация, от която цял свят е бил разтресен до основи.

Светът е бил променен, защото някой е получил откровение от Бога за Неговата благодат.

Днес отново се нуждаем от разтърсване, защото светът се е подхлъзнал в „удобството“ и „сигурността“.

Дошла една жена на изповед. Стои пред свещеника и мълчи.
– Защо мълчиш? – попитал свещеника.
– Забравих…. всичките си грехове забравих.
– Записвай си ги на лист, – посъветвал я свещеника.
След известно време жената отново дошла на изповед. Стои и нищо не казва.
– Защо мълчиш? – удивен пита свещеника.
– Забравих….
– Нали ти казах да записваш греховете си на лист.
– Листа забравих.

Истината се понася по-леко, когато е полуоткрита. Тази лукава изповед се изразява може би най-добре в изкуството на баснописеца, където хората са такива, каквито са, независимо че на мнозина подобно изображение няма да се хареса.
Трябва да прибавя, че въпросните явления и хора обикновено не са изобщо за харесване. Ето защо баснята предпочита да говори за тях по свой начин, малко по-забулено.
Тя си слага маски на животни, играе с алегории, препраща към асоциации. Но това са само външни и прозрачни одеяния.
Най-важното е, че истината неотменимо присъства в нея. И се разбира от всички, както и да е загатната.
Понякога една глътка е достатъчна, за да се разпознае горчивият вкус на изказаното.

Игумен Георги и до днес помни тази странна история.

Наложило му се да изслуша предсмъртната изповед на един свещеник от един малък град в Гърция.

Свещеникът имал две деца с голяма разлика във възрастта. Голям син и много малка дъщеря. Синът му отишъл да учи в Атина, но бил убит. Трупът му намерили  в едно запустяло място. Изяснило се, че младежът е починал от побой. Синът на свещеникът бил благочестив човек и посещавал често църквата, но кръста, който носил на врата си не бил на него. Убиеца не бил открит.

След време дъщерята на свещеника пораснала. Тя се влюбила. Приятелят ѝ бил по-възрастен от нея но бил приет добре в дома на свещеника. Но страното е, че младежът не смеел да поиска ръката на момичето. Виждало се, че двамата се обичат, но нещо гнетяло мъжът.

Един ден той поискал да се изповяда пред бащата на любимата си. Признал, че много обича дъщеря му, но смята, че е недостоен за нея, защото е убиец. Едно време той се движел с много лоша компания. Гулял цяла нощ и попаднал на някакъв младеж във Атина. Той започнал да го изобличава и да го приканва към покаяние, но това още повече го озлобило и го пребил до смърт. Тогава от мъртвия младеж той взел един златен кръст. Когато го показал на свещеника, той познал, че бил на сина му. В този момент бащата имал чувството, че губи опора и едва не припаднал, но той се помолил на Бога и Той му дал сили. Младият мъж продължил:

– Вие виждате, че такъв човек не може да бъде съпруг на вашата дъщеря и не може да влезе във вашето семейство. Моля да ми простите.

Свещеникът събрал сили и казал:

– Как мога да не те приема в семейството си, щом Бог приема твоето покаяние?

Вдигнали сватба. Всички снимки на сина на свещеника били скрити под благовиден предлог. Така дъщерята никога не разбрала, че се е омъжила за убиеца на брат си. Тази тайна свещеникът запазил в себе си, но я разказал при личната си изповед преди смъртта си.