Папа Франциск написал безпрецедентно писмо до редактора на ултралевия атеистичен вестник  Repubblica, който се обърнал към понтифика с въпроси, отнасящи се до религията и вярата. Папата положително се е отзовал за евреите.
В своето обръщение понтификът призовавал за открит диалог между вярващи и атеисти. Отговорил е на въпроса за обещанието, което Бог е дал на еврейския народ. Папата е отбелязал, че евреите са свещения корен на християнството. Той казал, че Бог никога не е прекъсвал връзките с народа на Израел, който независимо от страшните изпитания през последните векове е съхранил своята вяра в Бога.
Папата е написал, че ние като християнска църква, така и цялото човечество, оставаме с дълг пред тях.
Още, когато бил архиепископ в Буенос – Айрес папа Франциск казал, че евреите трябва да бъдат пример за християните.
Веднъж той казал: „Един християнин не може да бъде антисемит, защото истински християнин трябва да разбира, историята и традициите на еврейския народ“.

– От едно се страхувам, – казал един селски ковач,  – да хвърля материал на боклука.
Когато се закалява стоманата, първо я слагат в огъня, след това попада под ударите на чука, а след това се пуска в кофа със студена вода. Много бързо се разпознава нейната пригодност и се знае дали ще се поддаде на закаляване или ще се разбие на парчета по време на обработката.
Ако след един или два опита, че види, че не става, тя се хвърля в боклука и се продава за стотинки на килограм.
Така Господ ни изпитва чрез огън, вода и удар.  Ако аз не се подавам на изпитания, не искам да издържа закаляването или се окажа материал негоден за употреба, страхувам се, че ще ме изхвърли в боклука. Издържайки най-горещия огън очакваме благословение. За това нека ме изпита, та да стана като „злато“.
Святостта се изгражда в страдание. За да се настрои едно пияно е необходимо неговите струни да издържат известно напрежение. Така Бог ни настройва в тоналността на небесната хармония, ако издържим връхлетелите ни изпитания.

Старите войни обичат да показват своите белези и рани, и да говорят за битките, в които са ги получили. Но ние можем да говорим за благодатта и верността на Бога, които са ни помогнали да преодолеем всички изпитания, които сме срещнали в живота си.
– Кога те раниха? – пита хирурга войника в операционата.
– Почти на върха, – отговаря раненият.
Той е забравил за болезнените рани, получени при настъплението, помни само едно, че трябва да се достигне върха. Така и ние сме устремени напред и няма да се успокоим докато не достигнем върха. За да можем да кажем по-късно:
– Добре се борих, преминах целия път и опазих вярата си.
Не е важно колко медали, отличия или дипломи сте получили, важно е колко белези от рани имате в битките, те по-свидетеластват за вас .
В песните се възпяват героите, които са имали само една сабя, без украшения или нещи особено, но получили множество рани срещайки врага.
Знак за отличие на християнина са раните поучени по време на битка, загубите и трудностите през, които е преминал заради Христа.

В увеселителния парк Порт Авентура е завършило строителството на най-високата „пързалка“ в Европа. Височината на атракцията е 76 метра.
Строителството, което е струвало 25 милиона евро, е продължило 9 месеца и е преминало на етап инженерни изпитания.
Дължината на маршрута е 1650 м, тук има и тунел, а също и 5 „камилски гърбици“, най-низката от които е, колкото 7-етажна сграда.
Спускането става по наклон от 86 градуса с дължина 78 метра. Това е най-дългото трасе за сега.
Тази „пързалка“ ще стане най-скоростната атракция от този вид. Влакчето движещо се по трасето е предназначено за 96 души и развива скорост 134 км/ч.

Известен генерал воювал във войната. Неговият син бил лейтенант и също бил на фронта.
Бащата водел своята дивизия в атака и се придвижвал по бойното поле. Погледът му се спрял на убит офицер. Това бил неговия син.
Желанието на бащиното сърце било да спре до любимия си син и да се отдаде на мъката си, но дългът го зовял да продължи напред.
Бързо се навел над убития и едва докоснал бузата му и без да се бави дал заповед за атака.
Неутешимите сълзи на гроба няма да ни върнат загубеното и такава скръб няма да ни донесе нищо. Мъката оставя дълбоки белези, тя прави своя неотменим отпечатък в сърцето на страдалеца.
В действителност ние не забравяме тежките изпитания и никога не оставаме същите, каквито сме били преди да преживеем болката. Но мъката действа смекчаващо и облагородяващо на сърцето.
Наистина нещастни и достойни за съжаление са тези, които никога не са страдали и на които скръбта не е оставила своя отпечатък.
Ако останем в неутешима скръб, ние само сгъстяваме мрака около себе си, давайки му възможност да стигнем до сърцето и да подкопае усилията ни. Ако се отвърнем от мрака и се заемем с изпълнение на възложените ни задачи, силите ни ще се възстановят.
Вървейки напред по пътя на дълга, намираме своето пълно и истинско утешение.