Вчера Невяна нямаше никаква представа за съществуването на Ана. И нямаше да разбере ако Ана не се беше появила на тържеството им.

Ана не беше отмъстителна, макар да беше заплашила Данчо:

– Ще кажа на Невяна как я лъжеш и ѝ изневеряваш с мен.

Ана съвсем нямаше намерени  да го прави, колкото и невероятно да звучеше, тя съчувстваше на Невяна. Но същевременно я презираше, защото беше зависима от съпруга си, послушна и изпълнителна.

– Тези жени наивно вярват на съпрузите си, – каза Ана на една от своите приятелки. – Приемат да са зависими от тях и доброволно се принизяват. Те са като държанки без капка кураж, амбиции и самоуважение. Нямам намерение да ставам такава.

Ана искаше сама да постигне нещо в живота, не някой да я влачи против желанието ѝ и да задоволява сексуалните му прищевки.

Приятелката на Ана бе защитила веднъж жените от сорта на Невяна:

– Знаеш ли каква чудовищна цена плащат за това. Такива жени заслужават нещо по-добро, а не мъж, който да ги мами.

Ана презираше Данчо за това, което правеше с Невяна:

– Той е изманик и престъпник, който си играе с щастието и любовта на съпругата и децата си. Той е като някакво ненаситно животно, което посяга до всичко, което желае или може да се докопа. Данчо заслужава наказание.

Когато се появи на тържеството им, Ана осъзна, че наказва Невяна, а не Данчо. И въпреки всичко Ана искаше Данчо да се почувства застрашен, уплашен и измъчен, не от злобната му любовница, в която Ана се бе превърнала за него, а в жесток съдия на делата му.

Доставяше ѝ удоволствие да се наслади поне малко на мъчението му, но сгреши. Нарани Невяна, децата му и разби илюзията за щастие, в едно семейство.

Края на XIX век. В културата на Норвегия се открояват две имена: Хенрик Ибсен и Едвард Григ. Драматург и композитор. Тяхното творческо сътрудничество е довело до създаването на сюитата „Пер Гюнт“.
В писмото си от 23 януари 1874г. Ибсен, който тогава е живял в Дрезден, се обърнал с молба Григ да напише музика към драмата „Пер Гюнт“. Ето какво е написал в писмото си великият драматург.
„Уважаеми Едвард Григ!
Обръщам се към Вас по повод на един мой план, който се готвя да изпълня. Съгласни ли сте да напишете към пиесата „Пер Гюнт“ необходимата музика? Не се съмнявам, че можем да разчитаме, тази пиеса да бъде представена  в Копенхаген и Стокхолм. Но аз Ви моля, докато не е огласено за това, да ми дадете по възможност най-скоро отговор.
С уважение Хенрик Ибсен „.
След получаване на писмото, Григ веднага пристъпил към работата. Драмата на Ибсен и неговите герои силно докоснали сърцето на композитора.
В историята се разказва историята на един млад мъж, който напуска родния си дом с надеждата да забогатее и да намери своето щастие. Много години се скитал Пер Гюнт. Посетил много страни видял много неща. Накрая се върнал в родината си остарял, измъчен, не намерил своето щастие. Връщайки се у дома Пер Гюнт осъзнава, че най-скъпото за него е родната земя, майка му и невястата му Солвейг, която го чакала четиридесет години и вярвала в завръщането му.
За прототип на Пер Гюнт послужил самият автор.
Когато Ибсен писал драмата си, се намирал  в дълбока духовна криза. В Норвегия не приемат произведенията му. Той много страдал и заминал зад граница. И там далеч от родната зема идва мисълта да напише за скитанията на младия човек.
Григ започнал бързо да пише музика към пиесата. Интересното е, че музикална тема за главния герой Пер Гюнт няма, явно образа на юношата бил неприятен  за композитора. Но първо написал музика характеризираща точно Солвейг. Девойката, която дълго и предано чакала.
Интересното е, че в пиесата на Ибсен песента на Солвейг  я няма. Ибсен само е написал  забележка „Солвейг пее“.
Мисълта за песента на Солвейг принадлежи на композитора.
А ето и самата песен:
Зимата мина и пролетта ще премине, и пролетта ще премине.
Цветята ще изсъхнат, снегът ще ги затрупа, снегът ще ги затрупа.
И ти ще се върнеш при мен, сърцето ми говори, сърцето ми говори.
Вярна ще ти остана, само за теб ще живея, само за теб ще живея.
Ще се върнеш при мен и ще ме обикнеш, и ще ме обикнеш.
От беди и нещастия ще те укрия, ще те укрия.
Ако никога не се срещнем отново, не се срещнем отново,
въпреки всичко, аз ще те обичам о моли мой, о мили мой.