Зимата дари хората с изобилен сняг. Температурите бяха ниски, но това не обезкуражи скиорите.
Васко нарами ските и се отправи към планината. Там сред свежия въздух и побелелите дървета той се почувства свеж, здрав и силен.
Само преди една седмица „пазеше леглото“, бе зачервил гърло и бе вдигнал температура.
Увлече се в гората малко повече. Бялата красота го омая с различните си нюанси и причудливи форми, които бе образувала от струпалия се сняг върху дървета и храсти.
Когато стигна до малката гара, влакове вече нямаше. Васко се притесни. Докато тръгне първият влак сутринта, го очакваше студ и измръзване.
Васко повървя малко по празната платформа и си помисли:
„Още една пневмония не ми трябва. Необходимо е да предприема някакви мерки“.
Изведнъж го осени идея:
– Ще позвъня в полицията и ще кажа, че край гарата се навърта някакъв хулиган. Дори и да ми съставят протокол, поне за една нощ ще имам покрив над главата си.
Речено сторено.
Звънна и преди да свърши със съобщението си, от другата страна на телефонната линия го скастри груб мъжки глас:
– Човече, нямаш ли съвест?! Отделението на полицията се намира на пет минути от гарата, а ти искаш и автомобил да ти пратим. Ако искаш да пренощуваш, – малко по-меко каза мъжът, – ела и не се прави на много умен.
Васко се изчерви. Добре, че нямаше никой наоколо да го види. Осъзна, че е постъпил глупаво и закрачи бодро към полицията.
В тази мразовита нощ, освен него в офиса на полицията бяха още шестима. До сутринта се стесниха доста. Такъв рекорд в полицията до сега не бяха стигали. 24-ма „самопредали се“ само за една нощ.
