Един контрабандист, поради страх от полицейска акция, се обърнал към един монах с молба да укрие контрабандна стока в манастира, Полицията няма да заподозре свещеник.

Монахът отговорил на това искане с възмущение и поискал мъжът веднага да напусне манастира.

– Защо така, – замолил се контрабандистът, – ще ви дам 100 хиляди долара.

Монахът се поколебал преди да даде отново същия отговор.

– Двеста хиляди?

Монахът пак отказал.

– Петстотин хиляди?

Монахът сграбчил тоягата и изкрещял:

– Махай се веднага от тук! Ти стигна твърде близко до моята цена.

Осъзнавайки злото, човек не би го извършил повече и не би се подал на изкушението.

Трима християни се събрали, за да признаят един на друг слабостите си:

Първият казал:

– Когато видя крупна сума пари, не мога да устоя на изкушението да си взема малко от тях.

Останалите двама казали:

– Добре, ще се помолим за теб.

Вторият споделил:

– А моята слабост е, че когато видя красиво момиче в църквата, не мога да й се нагледам.

Останалите двама заявили:

– Ще се помолим за теб.

Третият нетърпеливо заявил:

– Аз много обичам клюките. Едва ще дочакам да се прибера в къщи, за да разкажа на всички какво съм чул.

Един шивач имал страст да си изрязва доста големи парчета плат и други тъкани, които му донасяли клиентите. Съвестта не могла да оправдае действията му, но той не слушал вътрешния си глас и продължавал все така.
Веднъж сънувал, че стои пред Върховния съдия. Той опитвал да се защити като казал:
– Аз съм честен човек и на никого не съм причинил зло.
Но изведнъж пред него се развяло огромно знаме, състоящо се от всички парчета тъкани, които той е взел от клиентите. Тогава той навел глава и повече не казал нищо.
Блед и развълнуван разказал на сутринта страшния сън на учениците си. Помолил ги:
– Когато видите, че имам желание да отрежа парче плат за себе си, напомняйте ми какво съм видял в съня си.
Минало много време. Шивачът все още бил под влияние на съня и на учениците му не им било нужно да му напомнят за него.
Но за беда един от клиентите изпратил скъпа чудесна материя. Съблазънта била голяма и шивачът не устоял. Напразно учениците му напомняли за страшния сън.
– Млъкнете, – казал шивачът, – аз отлично си спомням, че на това знаме нямаше такава материя.
Бедния човек! Той се стараел да убеди съвестта си и оставал във хватката на изкушението.
Съвестта е тихия глас на Бога, нравственото съзнание, моралното усещане у човека, вътрешното разбиране за добро и зло. Това е съкровеното място у човека, в което той одобрява или осъжда всяка постъпка, определя качеството на всяко действие.Тук се заражда чувството подбуждащо към истина и доброта, отвращава от лъжата и злото.
Съвестта е най-добрата нравоучителна книга, която притежаваме. В нея често трябва да се заглеждаме. Нашата съвест е непогрешим съдия, докато не я убием.

В северната част на Камчатка, сред малочислените народности, в продължение на векове се смятало за голяма чест, гостът да има интимна връзка с жената на стопанина.
За тази цел съпругата се стараела да изглежда толкова желана за госта, че той не можел да устои на изкушението.
Когато след година домакинята роди дете от непознатия, се отбелязвало като голямо събитие и се устройвал празник в цялото селище.
С какво е свързано всичко това? С естествените проблеми на затворената етническа група. Новородените се раждали слаби, болнави, повечето умирали като бебета.
Затова привличането на чужд човек за възпроизводство на поколение се смятало за реално спасение и оцеляване на племето, граничещо със чудо“
Подобни обичаи се срещат при ескимосите от Аляска, австралийските аборигени и при хората живеещи в долините на горен Тибет. Всички тези племена и народи имат причини, за да бъде това традиция при тях. Изглежда мисълта за запазване на народа и племето при тях е от решаващо значение, но странното е, че са решили по такъв начин да решат проблема си.

Пътешественик се обърнал към един игумен на манастир:
– Искам да направя живота си по-добър, но не мога да се предпазя от греховните си мисли.
Игуменът обърнал поглед към вятъра, който духал много силно навън и казал:
– Тук е много горещо. Ще ти бъда много благодарен ако вземеш една част от вятъра и я донесеш тук, за да охладим стаята.
– Това е невъзможно, – казал пътешественикът.
– Така не можеш да избегнеш мислите, които смущават съвестта ти, – отговорил монахът. – Но ако знаеш как да кажеш „не“ на изкушението, те няма да ти причинят никаква вреда.