Ръцете на Владимир бяха студени влажни, а тялото му топло и измъчено от нощта. В огледалото го гледаше гладко избръснато мъжествено лице. Макар, че годините му бяха напреднали, а косата беше почнала да сребрее, той все още не приемаше отчаянието, въпреки надвисналата опасност.
Жена му постави яденето на масата и с тихи стъпки се отдалечи. Владимир изобщо не го погледна.
Тази нощ той бе сънувал, как стените на дома му се разпадат. Целият беше под напрежение. Търсеше отговор за преживното в съня, защото силно се бе запечатало в ума му и го правеше неспокоен.
Спомни си за разговора, преди време, с един човек, който го убеждаваше:
– Исляма не е чужда вяра. Неговата същност е просто ерес на Исусовото учение.
„Светът е потънал в скръб, – мислеше си Владимир.- Викаме, но никой не ни чува. Търсим знание, но намираме лъжи и колкото повече узнаваме, тъгата ни нараства. Всяко размишление ни носи болка. Разумът ни не е съкровище, а жив ад за нас“.
Владимир знаеше, че основната истина в християнството неподлежаща на съмнение е тази за единството на Светата Троица.
– Бог съществува в три лица, – така го бяха учили, Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Святи дух.
Веднъж беше попитал свещеника в църквата:
– Каква е връзката между истината за Троицата и благочестието?
Свещеникът му бе отговорил:
– Истина за Троицата без благочестие не води към вечен живот, както и благочестив живот не е възможен без нея.
Приятелят на Владимир Станой му бе разказвал:
– По времето на тъмнината на сарацините „ал-Джахилия“, Александър Македонски поискал да покори Йемен и върху развалините му да издигне свой град.
Не една империя бе угаснала до появата на Мохамед. Турците бяха залели Анадола, земята на хетите и Херодот. Тогава орхановия син Сюлейман бе превзел Цимпе и Галипополи и се бе затвърдил в Тракия.
Днес християнството и исляма отново се изправят един срещу друг. В резултат на това сме свидетели на издевателства, поругаване и смърт. Войните и стълкновенията опустошават редица райони и остават без домове и близки мнозина.
– Няма ли да има край на тази касапница, – въздъхна Владимир, загледан през прозореца в движещете се хора по пътя. – Искаме любов и мир, но без Бога не бихме могли да го постигнем.