Към края на Втората световна война нацистките командири осъзнали спешната нужда да се противопоставят на мишките. В град Гамелне започнала разработка на уникално противомишково оръжие – психоактивен мионеокортикален пулсатор, известен като „гемелската тръба“.

Устройството било проектирано като удължена тръба с фуния накрая, от която при работа излизали звукови вълни с различна честота и амплитуда, засягащи централната нервна система на мишките. Енергията за работа била за сметка на оператора, който духал през специален мунщук от другия край.

За обработка на по-големи територии бил разработен много по-тежък вариант, съсроящ се от няколко по-големи тръби. Той се инсталирал на камион и се задвижвал със специален компресор.

Принципа на действие на „гамелската тръба“ е да създаде лъжлив образ за цел в главата на мишката. При изпитанията устройството дало насока на мишките към река Везер. Те наистина я последвали и се издавили.