Иван Петров се дипломира и го изпратиха на работа в реанимацията.

Един пролетен ден докараха момче, жертва на несподелена любов. Особено през пролетта болницата се пълни с такива идиоти. Какво да се прави хормоните бушуват ….

Този младеж се бе опитал да се отрови, но не напълно. Промиха му стомаха и го сложиха да лежи. А той през цялото време крещеше:

– Не мога да живея без нея, ще се убия.

За това го бяха вързали с ремъци за кревата. Поръчаха на Петров да вземе момчето от реанимацията и да го докара до стаята му.

Иван бута леглото по коридора, а младежът не може да се успокои и непрекъснато крещи. На Петров му писна и каза:

– Що не искаш да живееш, стани донор на органи. Това е безвредно и ще принесе на някого полза.

Изведнъж младежът се умълча. Стигнаха асансьора. Тук имаше две възможности нагоре към стаята му или надолу към моргата.

Един от санитарите попита:

– Надолу или нагоре?

А Петров най-сериозно каза:

– В моргата.

Момчето на леглото пребледня и започна да мърмори за лекари убийци. Когато стигнаха на долния етаж младежът започна да крещи:

– Спасете ме! Помогнете ми! Искат да ме убият!
Всички виждат, че момчето не е на себе си. Ето ръцете и краката му са завързани с ремъци за кревата, за това никой не му обръща внимание.

Някой се опита да го успокои:

– Изобщо не боли. Потърпи малко. Раз и готово ….

Момчето разбра, че това е някаква световна конспирация. Той си припомни всичките филми, където изрязват органите на хората, а после човек  изглежда изтощен, умствената му дейност спада, …..

Когато стигнаха до стаята, на младежа му стана страшно да гледа. Лежи пребледнял покорен на съдбата ….

Повече това момче не направи опит за самоубийство.

Върви Ники с баща си. Отдавна не са били така заедно, един до друг. Детето има толкова неща да сподели…., но някак си разговорът не върви. Вървят почти мълчаливо, а погледите им блуждаят наоколо.
Минават край едно училище. Бащата се обръща към сина си:
– Нали това е твоето училище? Харесва ли ти тук?
– Да, – смотолеви синът набързо и наведе глава.
Бащата връщайки се в спомените си назад, продължи с носталгия:
– Преди 20 години и аз учех тук.
Изведнъж момчето се оживи, очите му светнаха.
– Сега разбирам, – каза възторжено детето, – какво имаше в предвид директорът, когато каза, че такъв идиот като мен, не е виждал от 20 години насам.

В едно село живеел един много странен жител, който се превърна в местна забележителност.
Когато му предложили да избира между 5 рубли на монета и 50 рубли в банкноти, той винаги избирал монетата. За това местните жители го смятат за глупак и му се смеят. Той е така нареченият местен „идиот“.
Защо той никога не избирал банкнотата, каква му е ползата?
Време е да напрегнеш мозъкът си.

Отговор: Този човек съвсем не е бил глупак. Той добре разбирал, че докато избира монетата от 5 рубли, хората ще се удивляват и ще му предлагат да избира. А ако избере банкнотата от 50 рубли веднъж, ще престанат да му предлагат и той повече нищо няма да получи.

Скоро четох нещо написано на една риза и се размислих.
Представете си, качвате се на автобуса и пред вас се появява човек, на чиято риза е написан текст, не става дума за реклама, а да кажем  за част от английско-български речник или нужен съвет в съответна област.
Много могат да прочетат текста и да си помислят за облеклия такава дреха, че е идиот, но има хора, които не биха подминали такава „случайност“, без да помислят, за по-цялостно приложение на такава новост.
Идеята за надписи върху дрехи, води началото си от края на 80-те и началото на 90-те години, когато е била на мода символиката.
Дали това може да намери приложение днес, могат да решат само по-инициативни хора.