Отделяйки това химично съединение, американските учени са предложили то да се използва в производство на средства, защитаващи от кръвосмучещи насекоми.
Известно е, че комарите хапят някои хора повече от други. Екип от учени от Американското министерство на земеделието не само са потвърдили това наблюдение , но са намерили и причината за това.
Представяйки своето откритие на заседание на Американското химическо общество, един от авторите на изследването Улрих Берне съобщил, че заедно с колегите си е успял да намери в човешката кожа вещество, изгонващо и дезориентиращо комарите.
По време на експеримента комарите били поставени в специални клетки, в които се пръскали различни съединения, отделени от кожата на човека. Учените забелязали, че 1 метилпиперазин не само не привлича комарите, но ги и прогонва с отделения „аромат“.
Когато, след метилпиперазина изследователи напръскали с млечна киселина, която е най- привлекателната за комарите миризма, те не реагирали.
Метилпиперазинът е едно от много химически съединения, намиращи се в кожата на човека. Това вещество лишава комарите от обонянието им и прави за тях човека „невидим“, неприятен и невкусен.
Нивото на отделяне на метилпиперазина в кожата е индивидуално, с което се обяснява отсъствието на интерес или засилено внимание на комарите към различни хора.
Освен това метилпиперазинът няма миризма, за това може да се използва като добавка за лосиони, кремове и други козметични средства. Последното е много важно, особено за районите с голям риск от заразяване с малария. Това заболяване се пренася чрез комари.
Всяка година от малария умират повече от 600 хиляди човека.
Ако се добави метилпиперазинът в козметиката, която използват жителите на застрашените от малария райони, нивото на заразяване силно ще намалее.
Въпреки това, на учените им трябва още време, за да подготвят идеята си за промишлено производство.

Американският физик експериментатор Р. Вуд, ексцентричен човек, решил да проведе със себе си рискован опит. Искал да разбере как действа опиума.
Много трудно се снабдил с него. Изпушил тази отрова и скоро изпаднал в забвение.
След известно време, когато дошъл в съзнание, си спомнил, че докато бил упоен, го атакувала изключително важна научна идея, но каква именно, не помнел.
Тогава Вуд решил да повтори опита с надежда, че отново ще получи изплъзналата се мисъл. И действително, когато започнало наркотичното въздействие на опиума, забравената мисъл веднага изплувала в ума на учения.
Чувствайки, че съзнанието отново ще го напусне, Вуд успял в последния момент да концентрира волята си и да запише идеята на лист хартия, преди да загуби съзнание.
Когато се събудил, бил радостен, че успешно е завършил един толкова труден и опасен опит. Треперейки от нетърпение и от преживяното, бързо отворил парчето хартия със скъпоценната записка.
На нея пишело: „Банана е велик, а обелката му още повече…..“

Британски студент намерил патент за „летяща чиния“, издаден от Европейското патентно ведомство. Документ от 1973 приема идеята за космически кораб с формата на диск, който използва силата на термоядрен синтез, интелектуална собственост на лондонската компания Jensen and Son, а за непосредствен неин изобретател се посочва инженера Чарлз Осмонд Фредерик.

Както се разбира от текста на патента, корабът е изработен по поръчка на British Railway, държавна транспортна компания, и е предназначен за превоз на пътници. В заявката детайлно е описан термоядрения двигател, използващите се лазери за нагряване на плазмата, схемата за поддържане на изкуствена гравитация и вътрешното устройство на отделението за пътници.

Намереният документ е коментиран от Европейската космическа агенция. Според инженерите , летателния апарат устроен по този начин, не може да бъде построен, защото методите за контролиране на ядрения синтез за сега не са ясни, а аеродинамичните свойства предизвикват възражения от специалистите. От своя страна, Министерството на транспорта е заявило, че в момента не планират да използват ядрената „летяща чиния“ като транспортно средство.

Помните ли историята за Питър Пан, който упорито не искаше да стане голям? Как избяга от дома си през комина и отлетя в Кенсинтонските градини?

Такива има и сред нас възрастните, които не могат да си представят живота без пътешествия, За това измислят различни начини не само да видят света, но и да го удивят.

Фотографът Тод Сили скоро се е присъединил към американските пътуващи артисти, покоряващи Европа на необичаен сал и вече е успял да събере внушително количество фотографии от това пътуване.

Този проект е наречен „Плаващият град Серинисима“. Това име не е избрано случайно. Буквално „серинисима“ означава „знаменит“. Именно така звучи тържественото наименование на Венецианската република, където са се отправили пътуващи артисти от Ню Йорк.

Идеята за това мероприятие е на художничката, известна като Swoon. За нея това не е първата експедиция до бреговете на Венеция.

Тази година са се събрали ентусиасти на три сала: „Алиса“, „Мария“ и „Old Hickory“. Тези необикновени плавателни средства са направени от всякакви боклуци, за това изглеждат много забавно.

Swoon подчертава, че за истинския художник е важно да получи вдъхновение от пътешествието, а също и да се заредят позитивно от хората, които видят „плаващия град“.

Групата ентусиасти не само плава по реки и канали, но устройва концерти, представления, куклени театри и всякакви изложби, които намират жив отклик у хората.

По-рано художничката е организирала пътуване на „боклучената“ флотилия по река Мисисипи и Хъдсън, сега тя е в Словения и Венеция. По късно групата планира да замине за Орегон.

Тод Сили възнамерява да ги съпровожда и занапред, и да зарадва любителите на фото изкуството с нови снимки от серията „Плуващите градове на Серинисима“.

Дито Фон Тиз, италиански художник, веднъж не могъл да избере снимка за аватар във Facebook.
И тогава го осенила интересна идея.
Направил си собствен автопортрет на един пръст.
Този аватар имал голям успех!
След този той е създал цяла серия от пръсти.