Идеята да почисти гората от боклук се зародил в този човек през тази пролет. По време на разходка, меко казано, той бил шокиран.
– Гората изглеждаше жалко, – споделил жителят на Златоуст Валери Сичев. – Всичко беше обезобразено, изглеждаше толко грозно и мръсно. Чак за земята ми стана жал. И тогава реших да се погрижа сам за природата.
Само за два месеца мъжът успял да въведе ред в гората. За да направи това е било необходимо да изнесе около 500 торби с боклук.
– Когато хората видят чистичко им се повдига настроението, да на всеки е приятно, – споделил е жителят на Златоуст Никита Меланин.
Събирането на боклука от гората, местните приравнили на утринна гимнастика. Всекидневните разходки по наклона нагоре, както се шегуват с доброволеца, заменя фитнеса.
Благодарение на Валери станали чисти няколко детски площадки и местни стадиони.

Колкото и странно да звучи, но хората са работили върху идеята за хипертекста дълго преди появата на компютрите, дори много преди първите идеи на Венивар Буш, който е признат за основател на концепцията за хипертекста, въз основа на работата му написана през 1945 година.
Освен това, някои хора са се опитвали да си представят различни методи за съхраняване и извличане на информация, дори преди 20-ти век.
Белгийската гений Пол Отлет през 1895 описва идеята за „универсална библиотека „, която е в състояние да осигури достъп до голям брой книги за всеки, за прехвърлянето на данни той предложил да се използват акрилни влакна. От 1934 е усъвършенствал тази концепция за „електронни телескопи „, които веднага ще свържат хората с книги, филми, аудио записи и фотографии.
Сега ние приемаме тази концепция за даденост, но в тези дни, много малко хора мислели над подобни идеи. Отлет обединил силите си с други радикални мислители, като Нобеловия лауреат Анри Лафонтен и архитектурен гений Льо Корбюзие, за разработване на глобален архив на вестници, както и 150 – музейни зали. Въпреки, че тези проекти са останали само на хартия, в някакъв момент те са създали услуга, чрез която е можело да се зададе въпрос и да се получи отговор от телеграф, срещу малка такса. Крайната цел на Отлет е била да се създаде такава система с помощта, на която всеки желаещ може да чете текст от разстояние, проектиран на индивидуален екран.
За съжаление въплащаването на видението му било неосъществено поради нахлуването на нацистите в Белгия през 1940 г. Скоро след това Отлет умира.
Сега можем да си спомним за него и да почетем идеите му, които са изпреварили времето си.

Проектът Keepod е насочен към подпомагане на хората, чието финансово положение ги лишава от достъп до компютър. Британската компания Keepod Unite предлага нова разработка на своя версия на операционната система, която може напълно да се зареди на флашка.
Идеята е да се разпространят малки устройства за натрупване на информацията, а не да се подържат настолни и приносими компютри. Първият аргумент за ползата от това е, че икономисва средства, а втория, че е достъпен за хора от развиващите страни, които не могат да си позволят такъв достъп.
Keepod Unite дава пример с Матаре, население в Найроби, наброяващо повече от 500 000 жители, които живеят в гета, без достъп на електричество. Обикновено компютрите в такива селища са обществени, а условия за персонализация е възможно само на програмно ниво. Всъщност, това е, което се постига чрез Keepod.
Операционна система е базирана на Linux и се предлага с широка гама от приложения, като например LibreOffice, играчът VLC, FileZilla FTP,  Steam и др. Хардуерните изисквания включват процесор с архитектура x86, 1 GB оперативна памет, дисплей с резолюция от 1024 х 768 пиксела, и порт USB 2.0. Що се отнася до флашката тя трябва да има най -малко 8 GB свободно пространство.
Въпреки завишените стандарти за съвместим “ хардуер „, проектът като цяло, е бил успешен: вместо очакваните 38,000 долара Keepod Unite е успял да събере 40 801 долара.

Знаем, че изкопаемите горива в света са в ограничени количества и че в крайна сметка те ще свършат. Но ние сме зависими от тях.
Създаване на автомобили, които могат да се движат с етанол – не е ненормална идея, но да се направи това, не е толкова просто.
Проблемът е, че етанолът е неефективен и скъп за производство и изисква много земя за култури като царевица, а също неимоверно количество вода за поливане на културите.Учени от Станфордския университет са премахнали използването на зърнени култури за производството на етанол  и са създали гориво в лабораторни условия с помощта на медни катализатори, използвайки като източник въглероден окис.
В момента производството на етанол превръща царевицата и други растения в гориво при висока температура и използването на голямо количество химикали. Растенията изискват много земя, много тор и обилно количество вода. За няколко жалки 11 литра етилов алкохол се изисква не по-малко 3000 литра вода! Това е изключително неефективна система.
Новата система, разработена, не се нуждае от процес на ферментация, култури, а е необходимо и много по-малко вода.
Изследователите са направили нов тип електроди от медно оксидни нанокристали, създадени от мрежа нанокристали. Тези електроди се поставят във вода, съдържащ въглероден монооксид. След прилагане на електрически ток в малко количество, единият електрод превръща водата в кислород, а другият произвежда водород. Заедно те ​​преобразуват въглеродния монооксид от газ в течност – етанол.
Етанол не е единственото гориво създадено по този метод. Учените са направили пропанол гориво, което има по-висока енергийна плътност от етанола. Експериментът е дал резултат, но производството на пропанол е ефективно само 10 %. Изследователите планират да подобри техниката си, като същевременно продължава да развива своя меден катализатор.
В резултат на това, те искат да разширят изследванията и да се създаде по-добра версия на новия метод, при който захранвайки се от въздуха или със слънчева енергия, използвайки въглероден диоксид, взет от въздуха, ще го превръщат във въглероден монооксид. Всеки въглероден моноксид създаден по този начин ще бъде използвана отново, като се връща обратно в устройството.

Тя седеше на опашката на рецепцията при новия зъболекар. Забеляза диплома окачена на стената. Изведнъж се сети, че красивото високо момче е учило с нея в един клас, преди 30 години.
Но веднага като влезе в кабинета на зъболекаря, отхвърли тази идея. Този оплешивял мъж със сбръчкано лице беше твърде стар, за да бъде неин съученик.
Независимо от това след като мина прегледа тя го попита в кое училище е учил. И той назова името на нейното училище.
– А през коя година? – напрегнато попита тя.
– През 1978 г. А защо ме питате?
– Вие сте били в моя клас, – извика тя потресена.
Той се вгледа в нея внимателно, а след тоя я попита:
– Да?А какво ми преподавахте?