Знаем, че изкопаемите горива в света са в ограничени количества и че в крайна сметка те ще свършат. Но ние сме зависими от тях.
Създаване на автомобили, които могат да се движат с етанол – не е ненормална идея, но да се направи това, не е толкова просто.
Проблемът е, че етанолът е неефективен и скъп за производство и изисква много земя за култури като царевица, а също неимоверно количество вода за поливане на културите.Учени от Станфордския университет са премахнали използването на зърнени култури за производството на етанол  и са създали гориво в лабораторни условия с помощта на медни катализатори, използвайки като източник въглероден окис.
В момента производството на етанол превръща царевицата и други растения в гориво при висока температура и използването на голямо количество химикали. Растенията изискват много земя, много тор и обилно количество вода. За няколко жалки 11 литра етилов алкохол се изисква не по-малко 3000 литра вода! Това е изключително неефективна система.
Новата система, разработена, не се нуждае от процес на ферментация, култури, а е необходимо и много по-малко вода.
Изследователите са направили нов тип електроди от медно оксидни нанокристали, създадени от мрежа нанокристали. Тези електроди се поставят във вода, съдържащ въглероден монооксид. След прилагане на електрически ток в малко количество, единият електрод превръща водата в кислород, а другият произвежда водород. Заедно те ​​преобразуват въглеродния монооксид от газ в течност – етанол.
Етанол не е единственото гориво създадено по този метод. Учените са направили пропанол гориво, което има по-висока енергийна плътност от етанола. Експериментът е дал резултат, но производството на пропанол е ефективно само 10 %. Изследователите планират да подобри техниката си, като същевременно продължава да развива своя меден катализатор.
В резултат на това, те искат да разширят изследванията и да се създаде по-добра версия на новия метод, при който захранвайки се от въздуха или със слънчева енергия, използвайки въглероден диоксид, взет от въздуха, ще го превръщат във въглероден монооксид. Всеки въглероден моноксид създаден по този начин ще бъде използвана отново, като се връща обратно в устройството.

Тя седеше на опашката на рецепцията при новия зъболекар. Забеляза диплома окачена на стената. Изведнъж се сети, че красивото високо момче е учило с нея в един клас, преди 30 години.
Но веднага като влезе в кабинета на зъболекаря, отхвърли тази идея. Този оплешивял мъж със сбръчкано лице беше твърде стар, за да бъде неин съученик.
Независимо от това след като мина прегледа тя го попита в кое училище е учил. И той назова името на нейното училище.
– А през коя година? – напрегнато попита тя.
– През 1978 г. А защо ме питате?
– Вие сте били в моя клас, – извика тя потресена.
Той се вгледа в нея внимателно, а след тоя я попита:
– Да?А какво ми преподавахте?

В южния край на Синайския полуостров, в район, където пустинята свършва и се появяват първите наносни натрупвания на малки фрагменти от скали и минерали, се намира изоставен кинотеатър, който може да се разгледа дори чрез Google Earth.
Местното население, със сигурност знае за съществуването на киното. Но за нас отделените на хиляди километри от там, това е било неизвестно, докато естонски фотограф пътешественик Каупо Кикас не представил много необичайна серия от снимки, направени от различен ъгъл на гледане.
Киносалонът е предвиден за няколко стотин места. Негов собственик е французин, вдъхновил се от идеята да представи на местното население изкуството на киното, макар и в такава необичайна форма.
Уви, отклик от месните, спрямо тази идея, нямало и кинотеатърът бил изоставен.

Написването и издаването на една книга, напомня на сексуален акт и създаване на поколение.

Първоначалната смесица от терзания и наслади, докато се оформи идеята. След това страстното удоволствие  съчетано с неимоверен труд, докато всичко бъде написано. И накрая главозамайваща и изтощителна кулминация.

Надпреварвате се да оцелеете, да се доберете до одобрителните отзиви, поздравленията на книгоразпространителите, възхищението на читателите.

Ако си голям късметлия, рожбата ти, поради личните си качества, ще порасне, ще разцъфти и ще се превърне в нещо уникално. Ще поеме сама по света, независима и жизнена, и тогава ти вече няма да си й нужен.

Идеята е да бъдат показани всички подробности за работата на проститутките, за които се страхувате да попитате.
На посетителите ще се разказват, как преминава работния ден в един публичен дом и какво е ежедневието на хората там.
Експозицията включва разказ за развитието на проституцията от най-древни времена и как са се изменяли употребяваните уреди за това.
В едно от помещенията на експозицията има стая за класа „лукс“ и зала показваща бита на „бедната проститутка“.
Според местните власти, създаването на такъв музей е добра идея, тъй като това ще помогне на туристите да разберат правилно дейността на проститутките, което от своя страна, трябва да накара хората да се отнасят с респект към „жриците на любовта“.
В амстердамския квартал на Червените фенери легално работят около 7 хиляди човека. Повечето от тях са дошли в Холандия, за да търсят по-добър живот, преобладаваща част са от страните на Източна Европа.
В Амстердам проституцията е законна и е строго контролирана от държавата. Бордеите плащат данъци и се подлагат на редовни медицински прегледи.
Кварталът на Червените фенери е станал една от забележителностите на града. Той привличайки всяка година около милион туристи.