По-добре е да се отрежат оранжевите крила на журналистиката за безкористното служение на народа. Като цяло журналистиката е инструмент, който изобличава недостатъците на обществото и ограничава беззаконието на манипулиращата бюрокрация над хората.
В различни времена, в различни страни, в различна степени на свобода, журналистиката все още влияе на държавната власт.
Колкото и странно да е, това не можем да кажем за всеки отделен журналист. Доколко изобличава недостатъците на обществото или критикува злоупотребите му, в известна степен зависи и от това, колко известен иска да стане и колко високоплатен желае да бъде.
Това не е просто работа, защото властта не прощава изобличенията, прогресивните идеи и желанието за по-светло бъдеще.
Първоначално журналистът разкрива силата на перото си, а в добавка получава заплата.
В многомилионната армия от журналисти има борба, за известност, по-голям хонорар, слава….
Така се получава  доста странен ефект. Имиджът на всеки журналист е отражение на идеите за светлото бъдеще кръстосали шпага с тъмното минало и настоящата мръсотия.

Благодаря на всеки, който ми пречи и вреди, който унищожава плановете ми и с обиди ме натоварва.
О, ако знаеха тези хора каква роля играят в живота ми, като ми причиняват болка?!
Душата от това не губи, тя не се засяга от обидите.
С какво бихме измерили щастието в живота? Нищо не може да се сравни с това да простиш със радост!
Как би помъдрял човек и как би се развил в положителна посока, ако ги нямаше тези зли хора? Създавайки препятствия, те спомагат за развиването на хиляди идеи.
Изпълнете се с доброта и светлина!
И на вас, които ни пречите, вредите, ….. ще кажа:
– Благодаря ви за всичко това! Иначе какво щяхме да правим без вас?

Джозеф Овертон е описал, как напълно чужди идеи на обществото се взимат от помийните резервоари на общественото презрение и в крайна сметка се закрепват като нормативни актове.
Интернет дава възможности за решаване на всеки проблем, той е така нареченият „Прозорец на възможностите“.
В пределите на този „Прозорец“ идеите широко могат да се обсъждат, открито да се поддържат, пропагандират и накрая да се закрепят законодателно. „Прозорецът“ променя своите възможности, той може да приеме и идеи съвсем чужди на обществения морал, напълно отхвърлени, но ги предлага на всеобщо обсъждане, натрапва в масовото съзнание и накрая побеждава. Те стават закон в обществото.
Това не е просто промиване на мозъците, а финна техника.
Вземете за пример нещо напълно безсмислено. Нека да бъде канибализъм, това е правото на гражданите да се изяждат едни други, това е буквално. В обществото се изгражда „бойно поле“ за проблема. Поставят се на външните фланговете плашила – специално поддръжници и противници на радикалния канибализъм. Реалните противници са нормални хора, които не искат да бъдат безразлични към проблема. Последиците описани от тях плашат голяма част от хората. В медиите се допускат всички с изключение на реалните противници.
След това учени и журналисти доказват, че в историята от време на време на хората им се е случвало да се ядат едни други и това си е съвсем нормално. В днешно време това можело да стане и популярно. Та нали сме толерантно общество, в което няма идеали, ясно разделение на доброто и злото. Общество опиращо се на всепозволеност.

И резултата не закъснява, появява се нов закон.

Какво да правим тогава, когато в обществото ни се натрапват налудничеви норми?
Ти смяташ, че сам не можеш да направиш нищо срещу това?
И си напълно прав, сам човек не може да направи нищо.
Но си длъжен да останеш човек. А човек с помощта на Бога може да намери изходен път и да реши какъв да е проблем.

Живял някога един слон. Имал си той и таланти и недостатъци. Някои неща умеел други не. Понякога изглеждал много красив, друг път изобщо. Имало е дни, в които е бил много активен, а през останалите лентяйствал. Виждали го весел и тогава бил много приятен, но имало моменти, когато бил тъжен и противен.  Понякога изглеждал умен, а друг път удивлявал с тъпотата си. Не винаги правел правилните и добри неща, случвало му се да направи и не много добри неща. Понякога при слон се получавало всичко добре, а понякога не.
Имало такива, които обичали слона, но имало и други, които не го забелязвали. Животът му съвсем не вървял зле.
Но веднъж му дошла мисъл, да направи всичко възможно, та всички да го обикнат.
И слона започна да се старае…..
Прочел много „умни“ книги и разбрал, че всички обичат розово. Отишъл и се боядисал в розово.
След това слонът узнал от  Google, че повечето харесвали гладко и той си отстранил всички „излишни“ косъмчета. И станал гладък и приятен.
Но на него му се искало всички да го обичат.
От един мъдрец разбрал, че всички обичат кръгли неща. Това била съвсем не лека задача. Много дни и нощи слона се учел да бъде кръгъл. Той се стараел много, но нищо не се получавало, но желанието да го обичат било много по-силно.
И в един прекрасен ден слона станал кръгъл ……, розов и гладък.
Но странно, защо на никой не му харесало кръглото, гладко и розово „нещо“? Оказало се, че такъв слон, хората още по-малко харесват и обичат.
Тези, които обичали слона, тъжно въздишали, тупали го по рамото и чакали, кога той ще престане да се държи странно, ще се отърве от глупавите си идеи и отново ще стане слон.
Тези, които преди не забелязвали слон и сега не му обръщали внимание.
Това е една приказка за тези, които искат всички да ги обичат.

Много от нас възприемат християнството като съвкупност от идеи, но това не е така.
Ако апостолите бяха останали в същото състояние, в което са били между Възнесението и Педесятница, светът никога нямаше да чуе Благата вест. Те нямаше  да гонят бесове, да изцеряват болни, да освобождават…, ако не са били в единство със Святия Дух.
Днес вярата ни е отслабнала, слабо свидетелстваме, защото ръцете ни и краката ни са вързани от греховете ни. Така в нас не остава почти никаква християнска радост.
Четейки Деянията на апостолите усещаме, че животът ни не е като техния. Защо е така? Защото живеем без Святия Дух. Ние сме плахи и съмняващи се като апостолите преди Педесятница.
Но погледнете, край нас има хора, които светят с вътрешната си светлина. Те радостно преодоляват всички жизнени трудности. Не остават дълго опечалени. Защо?
Защото имат жива динамична връзка със Святия Божий Дух.
Ако животът ни не е изпълнен със Святия Дух, той е безцелен.