По време на войната една жена се прибирала късно през нощта минавайки през гората. В едната си ръка държала чанта с продукти, а в другата малко пари. Изведнъж до нея се появил един мъж и й казал:
– Дай чантата си!
– Благодаря ви, но аз мога и сама да я нося, – спокойно казала жената.
Вървели мълчешком десетина минути. Накрая той отново подновил искането си:
– Достатъчно, дай чантата си!
– Благодаря, аз все още мога да се справям сама с нея, – отговорила жената.
Изведнъж човекът изостанал. Жената се уплашила, че може да я нападне отзад. Изведнъж в главата й прелетяла мисъл: „Моят Спасител не е само в църквата, Той е навсякъде, дори и тук в гората.“
И тихо казала:
– Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
Мъжът бързо изтичал към нея и извика:
– Какво каза?
Жената повторила думите си. Между тях се завързал разговор. Накрая той попитал:
– Знаете ли какво исках да направя с вас?
– О, да. Знаех, – казала жената.
– А защо не крещяхте от страх? – мъжът бил изумен.
– Защо да викам? Кой може да ме чуе тук и да ми се притече на помощ? Но Моя Господ е силен. Той ме пази. Нямаше да допусне, да ми направите нещо лошо.
Когато се разделил мъжът се разплакал. Жената се върнала и му казала:
– Ще се моля за вас, докато намерите истинския път в живота си.
Вярата ни дава увереност, че Господ ни обича и пази.

Холандия е разположена на брега на Северно море и заема северозападната част на Средноевропейската равнина. Голяма част от нея се намира под морското равнище, но не е залята, благодарение на системи от язовири, които държат водата. Навсякъде, където водата от морето може да проникне във вътрешността на страната, холандците са построили високи и яки диги, за чието състояние трябва да следи всеки и да вдигне тревога, ако забележи, че някъде водата е пробила.
Една вечер едно осемгодишно момче се прибирало от гостуването на свои роднини. Вървейки по дигата на един язовир то дочуло бълбукане на вода. Момчето изтичало надолу и забелязало отвор, през който нахлувала вода. Тя се увеличавала и скоро можела да наводни града. Без много да мисли момчето скъсало единият си ръкав и затиснал образувалия се отвор. Водата спряла да тече, но не за дълго.
Тогава детето затиснало отвора с ръка и започнало да вика за помощ. Вече се стъмвало, а никой не идвал на помощ. Така момчето стояло  цяла нощ. Ръката му се вкоченила. Самото то замръзнало. Чувствало се много уморено. Цялото тяло го боляло, но не махнало ръката си от отвора.
На разсъмване от там минал свещеник, който се връщал от посещение при болен. Той чул слаби стонове, бързо слязъл долу и видял пребледнялото дете.
– Какво правиш тук? – попитал свещеникът.
– Одържам морето, – едва казало детето.
Свещеникът вдигнал тревога. Дошли хора и пробива в стената бил запълнен, а момчето отнесли в дома му.
Ние живеем в такава долина, където греха, злото и различни пороци със своите мътни води заплашват да залеят всичко. Господ ни призовава да застанем в пролома и да не позволим на тази мръсотия да залее света.

В скалистите планини на Северна Америка има скала, която наричат „Разделение“. Тук дъждовната вода се разделя. Една част от нея се стича по източната страна на планината, попада в река Мисури, която се влива в Мисисипи, а тя на свой ред се влива в Мексиканския залив и губи водите си в Атлантическия океан. Другата част се стича от към западната страна на планината и си проправя път към река Колумбия, която отнася водите си в Тихия океан.
По такъв начин водата, която е била разделена на малки части на самия връх, впоследствие е разделена на разстояние повече от пет хиляди километра и течала в съвършено противоположна посока.
Всеки грях е такава скала на разделение. Първоначално той е само като клин между нас и Бога. но скоро се уголемява и стига толкова далеко, колкото е изтока от запада.
Колкото и малък да е греха, то е пагубно семе, от което може да прорасте голямо зло. То е също като семената на отровните растения, те са малки, но плодовете им са смъртоносни.
Така например, склонността да слушаш насмешки и клевети за другите, първоначално ти изглежда само като на шега, но след това това се превръща в привичка за сарказъм, клюки и сплетни.
Всеки престъпник в началото е невинен. Първата крачка на порока му е незабележим, но ако той не го остави, това ще послужи за начало на ужасни престъпления.
Грехът е като огън, с който не трябва да си играем.
Отсечете, отделете всичко това, което ви отделя от Бога, докато е време, връщането е много трудно, а понякога и необратимо.

Много отдавна в полето имало вълшебен кладенец.
Отивал човек до него, пускал кофата и изваждал това, което било в сърцето му. Първоначално от кладенеца вадели любов, доброта, нежност.
Който каквото имал в сърцето си, това му се и прибавяло.
Но после се случило така, че хората започнали да черпят от вълшебния кладенец зло, завист, омраза.
Тогава хората решили, че кладенеца се е повредил. И го засипали.
По-лесно е да се засипе един кладенец, отколкото всеки сам да очисти сърцето си.

Долината Нахани в северозападните територии на Канада се смята за една от последните неизследвани земи на Земята. Намира се на север от 60-я паралел. До там може да се достигне само по въздух, вода или чрез дълъг път изминат пеша от селото Тангстен. Въпреки, че тази област остава неизследвана, тя е обявена за национален парк в 1976 г. и като Зона на световното наследство в 1978 г.

Местните племена разказват истории за неизвестното зло живеещо на „200 мили в ждрелото“ и се стараят да избягват това място. Те говорят за племе живеещо в планината, известно като Наха. Но никакви следи на такова племе не са открити до сега.

Тази местност носи страшното име „Долината на обезглавените хора“. Това име се дължи на серия от необясними инциденти, които са ставали в дефилето по време на златната треска в началото на 20 век. Двамата братя Уили и Франк МакЛаоди тръгнали на пътешествие през 1906 г. Опитали се да се доберат до Клондайк през долината Нахани. През следващите две години никой нищо не чул за тях. Говори се, че са намерили голяма жила на злато, но въпреки това никой не е направил опит да ги открие.

През 1908 г. друга експедиция изследвала долината. Тя открила два обезглавени трупа, в които били разпознати двамата братя. Този инцидент би бил отбелязан като още една ужасна история на Севера, ако това били единствените намерени обезглавени трупове.

През 1917 г. , до изгоряла колиба, било намерено тялото на швейцарския златотърсач Мартин Йоргенсон обезглавено. През 1945 г. тялото на миньора от Онтарио, името на когото се е загубило в разказваните истории, било намерено в спалния му чувал, без глава. Траперът Джон О’ Брайан бил намерен замръзнал около изгаснал огън със стиснати в ръцете клечки от кибрит.

Съществуват много теории относно това, което се е случило с тези хора. В този район са изчезнали повече от 40 души. Някои преписват тези атаки на мечки гризли, други на конкуренти златотърсачи, а трети смятат, че това е дело на местните племена.

Твърди се, че областта естествено се загрява от горещи извори и е практически тропически рай. На дъното на долината лежи самородно злато.

Вероятно убийствата са ставали, за да се намали притокът на пришълци в долината, а обезглавяването е традиция на древните племена, предназначена да всява страх във враговете.