Това дърво се намира в Националния парк „Секвоя“ в САЩ, в Сиера Невада.
През 19 век в района, където расте знаменитото дърво, изследователят Джон Мюир е забелязал гигантска секвоя. Той нарекал тази част от парка „Гигантска гора“ , която и днес продължава да носи това име.
Много туристи, поразени от големите размери, описват дървото на Генерал Шърман като червено-оранжев „камък“ върхът, на който не може да се види.
Дървото е наречено в чест на героя от гражданската война Уилям Шърман.
Фотографирани до огромната секвоя хората изглеждат крехки и малки.
Дълго време се е смятало, че това дърво е на 3 хиляди години, но последните изследвания определили неговата точна възраст – две хиляди години. Следователно това не е най-старото дърво в света.
Най-старото дърво в света е специален вид калифорнийски бор, който е на 4484 години. Той е бил отсечен през 1965 г. Съществува мнение, че на Земята съществуват 5 хиляди годишни дървета.
През зимата на 2006 г. дървото на Генерал Шърман е загубило част от своята корона. Паднал е най-големият клон на дървото, с дължина около 30 метра и диаметър 2 метра.
Когато клона паднал, той разрушил ограждението около него и пътя водещ към дървото. Дори и след този инцидент дървото не загубило статуса си на най-голямото дърво в света. Към него има специален път, така че хора с ограничени възможности могат да го видят. В края на пътя с тухлени плочки е показано до къде достигат корените на дървото.
Всяка година диаметъра на гиганта нараства почти с 1,5 см. Дървото на Генерал Шърман продължава да расте и добавя ежегодно дървесина, достатъчна за пет-шест стаен дом.

За жителите на северните райони на Норвегия не е непознат студа.
Условията през зимата са толкова сурови, че животно озовало се в превръщащата се на лед река, не успява да стигне брега и се преобразува в ледена статуя.
Такъв подобен случай, станал с лисица, преминаваща реката в неподходящо време, е запечатана на снимка от местен ловец.

Живяло някога обикновено селско семейство, мъж и жена. Те отглеждали ябълки, а през есента ги продавали. От това се прехранвали.
Но в една от годините, мъжът се разболял и не могли навреме да приберат реколтата. Всичките ябълките изгнили. Но нямало какво да се прави. Ако не продадат реколтата, трудно ще изкарат зимата. Мъжът събрал всички гнили ябълки, натоварил ги на каруцата и тръгнал към пазара да ги продаде.
Жена му го благословила и му казала:
– Не се притеснявай, всичко ще бъде наред.
По пътя го срещнал търговец. Виждайки, че каруцата е пълна с гнили ябълки и че селянинът се е отправил на пазара, за да ги продаде, му казал:
– Ти толкова ли си глупав? Какво правиш? Караш на пазара гнили ябълки! Никой няма да ги купи.
– Да зная, – казал селянинът. – Какво да правя? Трябва да ги продам, защото няма да можем да преживеем с жена ми тази зима.
– Разбирам те добре, – казал търговецът. – Като се върнеш без нищо от пазара, жена ти ще те изяде с парцалите.
– О, не се безпокойте за това! Аз имам златна жена. Тя ме обича и ме приема такъв, какъвто съм.
– Това не може да бъде, – усъмнил се търговецът.
– Вярно е! Жена ми е златна!
Тогава търговеца предложил:
– Сега ще се върнем у вас и ще кажеш, че ябълките са гнили, никой не иска да ги купи и няма с какво да изкарате зимата. Ако твоята жена е действително такава, каквато казваш, ще ти дам тази кесия със жълтици. Ако се окаже, че лъжеш, ще ти взема каруцата с кончето. Съгласен ли си?
– Съгласен.
И тръгнали двамата към дома на селянина. На прага ги срещнала жената, а мъжът разстроен й казва:
– Жена, голяма беда! Не можах да продам ябълките! Трудно ще изкараме зимата.
– Няма значение, мили. Ти се върна и това е добре. И гост си ми довел. Много се радвам! Навярно сте уморени от пътя, влезте. Сега ще ви полея да се умиете и ще ви сложа  да ядете. Починете и хапнете.
Жената бързо донесла вода да се измият, дала им кърпа да се обършат, поканила ги на масата и ги нахранила. Удивил се търговецът, но решил, че това е цирк за пред гости. Решил да остане по-дълго, за да види как жената няма да издържи и ще почне да се кара на мъжа си. Жената им принасяла, усмихвала се и била радостна. Търговецът от време на време подхвърлял:
– Как ще изкарате тази зима? Нали не успяхте да продадете гнилите ябълки, какво ще правите сега?
А жената весело му отвърнала:
– Все ще я наредим някак. Сега е важно на вас и на мъжа ми да ви е добре.
Търговецът се учудил още повече. Дълго седял в този дом. Накрая разбрал, че е загубил. Извадил кесията си и я подал на селянина като казал:
– Много неща съм видял в този свят, но такава жена като твоята не съм срещал никъде. Прав беше. Ето ти жълтиците и живейте щастливо.
След, което си тръгнал.
Това е поука за мъжа, любовта и прошката на жената чудеса вършат. Казват, че жената е устроена така, че може да изправи всяка грешка на мъжа си, дори и да е фатална. Тя може с желанието си да върне от фронта жив мъжа си, въпреки че смятат това за  невъзможно. Тя може да даде добър съвет на мъжа си. Жената е способна на още много неща, за които съпруга й дори не предполага.
Единствената сила, която разкрива в жената тези невероятни възможности е любовта.

Последните топли дни пръскаха щедро лъчите си. Само вечерите намекваха за приближаващата зима. Пейката отново бе приютила жените, решили малко да отдъхнат от трудното си ежедневие. Малко разговорка, малко клюки, споделяне на болка и търсене на изход, програмата на това спонтанно събрание варираше според случая.
Днес не бе по-различно. Едра яка жена коментираше настървено:
– Чухте ли Варна била първа по раждаемост? Та ние по-малък град ли сме? Ще учредя организация за увеличаване на раждаемостта.
Слаба жена с добре подредени боядисани коси, махна с ръка и се засмя:
– Какво да не земеш да раждаш?
Въпросът имаше основание. „Учредителката“ бе преминала отдавна годините за раждане. Сняг покриваше косите й, но лицето й бе гладко и ако не бяха побелелите й коси, трудно ще можеш да определиш възрастта й.
Тя се наежи и продължи войнствено:
– Днес младото поколение не иска да създава семейства, а ако го създаде не искат да правят деца, за да не си нарушат спокойствието. Ако трябва ще родя.
Групата започна да се смее и бурно да коментира последната реплика.
– Жени с това шега не бива. Сара роди на деветдесет години, въпреки че бе престанало обикновеното й при жените, – каза дребна женица, цялата облечена в черно с тъмна кърпа на главата.
– Коя е пък тая? Да не са я изкуствено оплождали?, – засмя се млада жена около 40-те.
Жената скри под забрадката си падналите кичури побеляла коса и продължи спокойно. Мелодичният й глас усмири жените и те заслушаха разказа й.
– Бог бе обещал на Аврам, че ще има син. Бяха минали много години, той приближаваше 100-те, а на жена му отдавана бе престанало обикновеното при жените. Веднъж у Аврам дойдоха трима пътника. Той ги посрещна приветливо, нареди на жена си да приготви най-доброто. Когато гостите се нахраниха, един от тях каза:
– Догодина по-това време ще имаш син.
Аврам се смая и си каза: „Как ще стане това, като аз съм вече стар, а жена ми не може вече да ражда“? Жена му която шеташе в другата част от дома им, дочу репликата на госта и се засмя. Гостът каза на Сара:
– Ти се засмя, – въпреки че жената се опитваше да отрече, той продължи, – След година ще родиш син и ще го наречеш Исак, което означава смях.
И наистина на следващата година се родил Исак, нищо че баща му бил стар, а майка бе на години, когато вече жените не могат да раждат.
– Бабини деветини, попски приказки, – сви вежди една от жените, която се имаше за много знаеща.
– За Бог няма нищо невъзможно, – отвърна възрастната жена.
Тя се надигна от пейката и си тръгна.
Жените смутени и смаяни я проследиха с поглед и дълго след това нищо не можеха да кажат.

Днес в Япония се експлоатират три милиона системи за отопление и снабдяване с топла вода, които използват термопомпи. При тези агрегати се пренася енергия от източник с низка температура към обект с много по-висока температура. Той може да се представи като хладилник, който се намира във външна среда. Разликата на термопомпите от електрически източник на топлина се състои в това, че за неговата работа е необходима енергия за компресора и  нискостепения източника на топлина. При конвенционалните генератори на топлина, производството на топлинна енергия зависи единствено от калоричната стойност на горивото или мощността на електрически нагревател. Термопомпата е способна да „създаде“ в помещение от 200 до 600% низкопотенциална енергия.. Това становище не противоречи на закона за запазване на енергията, тъй като при „трансформацията“ на низката температура във висока се охлажда околната среда.
Термопомпата изработване 1 кВт/ч топлина енергия и изразходва  0.2-0.35 кВт/ч електроенергия за работа на компресора. Това преобразуване на топлина енергия в електрическа в големите електростанции има  КПД до 50 %. Освен това се опростяват изискванията за вентилационни системи и се повишава безопасност при пожар.
Друго предимство на термопомпата е способността му да се превключва от режим на отопление през зимата към режим на климатик през лятото. За целта към външния колектор вместо радиатор се включват вентилаторни конвектори.