Приятел, това е една душа, живееща в две тела“. – Аристотел

В една далечна земя живели двама приятели. Заедно работили, почивали и съвместно празнували успехите си. Вземали решения, като обсъждали плюсовете и минусите. А ако не можели да излязат от дадено положение, по равно делели неуспеха.
Никой не ги е виждал да се карат или да недоволстват един от друг. Като приятели никога не поставяли тяхната лична връзка в зависимост от мнението на околните.
Слуховете за уникалното им приятелство стигнали до владетеля на страната. Той бил доста възрастен и през всичките тези години окончателно бил загубил вярата си в истинското приятелство.
Веднъж той заповядал да му доведат тези неразделни приятели.
– Вие истински приятели ли сте или неправилно са ми докладвали? Ако не е така, ще отсека главите на осведомителите и делото ще приключи.
– Не наказвайте никого. Ние наистина сме добри приятели.
– Готови ли сте да го докажете?
– Ние не искаме нищо да доказваме…
– Вашето желание няма никакво значение! Днес аз искам да се убедя, че не лъжете. Възможно е и да се заблуждавате. Но аз искам да се убедя, че съществува истинска дружба.
След тези думи владетелят заповядал да хванат двамата приятели и да ги хвърлят в студената и влажна тъмница, поотделно. Пълна изолация от света. Нито един лъч светлина не трябвало да се допира до лицата им. Между затворниците бил изключен и най-малкия контакт.
Стражите получили заповед:
– Да не се хранят, а вода да пият от стичащата се по стените.
Да се оплакват от съдбата нещастниците можели само на плъховете, в чието обкръжение щяли да прекарат остатъка от дните си, ако… На приятелите било дадена само една възможност. Този, който първи помоли за милост, бързо ще бъде освободен, а другият ще умре мъчително.
Ужасният  експеримент продължи един месец. Навсякъде само за това говорели. Народът, преодолявайки неправилните тълкувания и спекулации, нервно потривал длани в предвкусване на драматичната развръзка.
Никой от приятелите не помолил за снизхождение. Когато ги изнесли от тъмницата били изтощени и останали почти без дъх. Дълго време за тях се грижили най-добрите лекари на царството.
Когато дошли на себе си, владетелят отново ги извикал.
– Вие сте герои. Благодаря ви за урока, който ми дадохте и моля да ме извините за неудобствата, които ви създадох. Сега съм напълно уверен, че истинска дружба съществува.
– Вие не можете да знаете дали това е точно така, – казал единият от приятелите.
– Защо да не мога? – удивил се владетелят. – В края на крайщата, има много свидетели на вашата твърдост и несломима воля. Вие не се предадохте един друг, въпреки че бе достатъчна една дума, за да се прекратят мъченията!
– Грешите, – казал другият приятел. – Ние останахме верни само на своите принципи, а приятелят си бихме предали още в първият ден на изпитанието. сурова е правдата на живота. Истината е, че само в името на своите собствени принципи, но не и за приятели, един човек е в състояние да издържат на всякакви мъчения.
– Но как така? – още повече се изненадал владетелят. – И въпреки това вие се смятате за приятели? Тогава какво според вас е истинско приятелство?
– Сходството на принципите…

Отломки от японското земетресение  са образували вал, който скоро ще удари брега на Британска Колумбия.

Според някои оценки, отломките са издухани в океана след  опустошителното земетресение и цунами, през март в Япония, Сега те заемат площ в океана равна на площта на Калифорния.

В провинцията срочно е създадена група, която да ликвидира последствията от наближаващата опасност. Ще възникнат редица проблеми. Вероятно защитниците на околната среда ще трябва да се справят с токсични материали и човешки останки.

По дани на Международния тихоокеански изследователски център отделни отломки са забелязани край Вашингтон, а край канадския град Тофино и остров Ванкувър са намерени пластмасови бутилки с японска маркировка и други малки предмети.

Градските власти нямат нито пари, нито оборудване за големи почиствания на брега  и на морето. Дори не разполагат с подходяща земя, където  да изхвърлят тези отпадъци.

Ако не се помогне на време, хората от  крайбрежията трябва да се приготвят за най-лошия сценарий.

Чували ли сте някога за епифитите, растения, които не живеят на земята, а във въздуха? Те нямат обикновени корени. Mогат да живеят и на ограда, без да се опират на земята, и даже на телеграфната жица.
С какво се хранят? Всичко необходимо за своето развитие те вземат от въздуха. В него нали винаги има влага и прах, съдържащ минерални частици. И тези растения много добре са се приспособили към такова «въздушно» хранене.
Такива са например голяма част от Бромелиите, но тази черта е особено характерна за повечето от Орхидеите. Колкото и необичайно да звучи срещат се дори такива Кактуси.
Тези специфични растения са се приспособили по интересен начин на живот. Розетка се е развила по особен начин при членовете на сем. Бромелиеви. Тя е устроена, така че при дъжд да задържа вода, тъй като през останалото време растението няма  постоянен източник на влага.
Тази розетка може да формира една от най – малките екосистеми.
Много епифитни растения има във влажните, тропични гори.

Представете си човек, който през цялото време на съществуването си страда. Диша отровен въздух, изсмукват му кръвта до безкрайност, впръскват в тялото му химикали и т.н. Представете си, че той е безсмъртен и постоянно се изменя под въздействието на външните условия.
Този „човек“ е нашата планета Земя. И тя се изменя под въздействието на техническия прогрес. Постоянно и в една посока ли ще бъде това изменение?
Практически днес Земята е в „прединфарктно“ състояние. Какво ще стане след това? За Земята съществуват два варианта, да загине или да мутира под натиска на човека.
Остава ни само още един въпрос, може ли човек да оживее след промяната на нашата планета?
Времето, за което говорим не е далече, остава много малко …..

Слънцето повишава своята активност, която влияе на Земята не по най-добрия начин. За да не ни изненадат слънчевите бури, учените обсъждат въпросите, как най-добре да защитят изкуствените спътници и други важни системи.
Слънчевите бури възникват когато петната на слънцето изхвърлят изменени частици, които могат да повредят системите за захранване. Слънчевата активност обикновено преминава през 11 – годишен цикъл и вече наближава активния период.
Хората на ХХI век много разчитат на технологиите. Всички устройства за предаване на енергия, GPS навигация, въздушен транспорт и радиовръзка могат да излязат от строя в резултат от слънчевата активност.
Големите слънчеви бури могат да доведат до икономически загуби 20 пъти по-големи от урагана „Катрина“.