Отломки от японското земетресение  са образували вал, който скоро ще удари брега на Британска Колумбия.

Според някои оценки, отломките са издухани в океана след  опустошителното земетресение и цунами, през март в Япония, Сега те заемат площ в океана равна на площта на Калифорния.

В провинцията срочно е създадена група, която да ликвидира последствията от наближаващата опасност. Ще възникнат редица проблеми. Вероятно защитниците на околната среда ще трябва да се справят с токсични материали и човешки останки.

По дани на Международния тихоокеански изследователски център отделни отломки са забелязани край Вашингтон, а край канадския град Тофино и остров Ванкувър са намерени пластмасови бутилки с японска маркировка и други малки предмети.

Градските власти нямат нито пари, нито оборудване за големи почиствания на брега  и на морето. Дори не разполагат с подходяща земя, където  да изхвърлят тези отпадъци.

Ако не се помогне на време, хората от  крайбрежията трябва да се приготвят за най-лошия сценарий.

Чували ли сте някога за епифитите, растения, които не живеят на земята, а във въздуха? Те нямат обикновени корени. Mогат да живеят и на ограда, без да се опират на земята, и даже на телеграфната жица.
С какво се хранят? Всичко необходимо за своето развитие те вземат от въздуха. В него нали винаги има влага и прах, съдържащ минерални частици. И тези растения много добре са се приспособили към такова «въздушно» хранене.
Такива са например голяма част от Бромелиите, но тази черта е особено характерна за повечето от Орхидеите. Колкото и необичайно да звучи срещат се дори такива Кактуси.
Тези специфични растения са се приспособили по интересен начин на живот. Розетка се е развила по особен начин при членовете на сем. Бромелиеви. Тя е устроена, така че при дъжд да задържа вода, тъй като през останалото време растението няма  постоянен източник на влага.
Тази розетка може да формира една от най – малките екосистеми.
Много епифитни растения има във влажните, тропични гори.

Представете си човек, който през цялото време на съществуването си страда. Диша отровен въздух, изсмукват му кръвта до безкрайност, впръскват в тялото му химикали и т.н. Представете си, че той е безсмъртен и постоянно се изменя под въздействието на външните условия.
Този „човек“ е нашата планета Земя. И тя се изменя под въздействието на техническия прогрес. Постоянно и в една посока ли ще бъде това изменение?
Практически днес Земята е в „прединфарктно“ състояние. Какво ще стане след това? За Земята съществуват два варианта, да загине или да мутира под натиска на човека.
Остава ни само още един въпрос, може ли човек да оживее след промяната на нашата планета?
Времето, за което говорим не е далече, остава много малко …..

Слънцето повишава своята активност, която влияе на Земята не по най-добрия начин. За да не ни изненадат слънчевите бури, учените обсъждат въпросите, как най-добре да защитят изкуствените спътници и други важни системи.
Слънчевите бури възникват когато петната на слънцето изхвърлят изменени частици, които могат да повредят системите за захранване. Слънчевата активност обикновено преминава през 11 – годишен цикъл и вече наближава активния период.
Хората на ХХI век много разчитат на технологиите. Всички устройства за предаване на енергия, GPS навигация, въздушен транспорт и радиовръзка могат да излязат от строя в резултат от слънчевата активност.
Големите слънчеви бури могат да доведат до икономически загуби 20 пъти по-големи от урагана „Катрина“.

Днес японците трупат пръст на покривите си и засаждат различни култури. Ние не сме по-малко изобретателни в това отношение.

Много хора в България освен цветя на терасите си, в саксии отглеждат и зеленчуци. Това желание, да си изобретим макар и малко парче земя, на което да си засадим нещо, не е ново.
Ацтеките също имали проблем със земята. И при тях тя не достигала, а желаещи да обработват собствено парче земя били доста. За това те прибегнали до следната хитрост.
Реките и езерата не били собственост на никого, но за това пък били в изобилие. Ето защо ацтеките си направили плаващи градини.
Те представлявали дървени пръчки преплетени с тръстика, а отгоре покрити с тиня. В тези импровизирани градини те отглеждали домати, боб, тикви…..
Собствениците имали бонус при това производство. Те не се притеснявали за поливането на културите,  защото корените растели направо във водата.

Получените добиви били впечатляващи.