Веднъж учениците дошли при учителя си и го попитали:

– Защо лошите наклоности лесно се усвояват от човека, а добрите трудно и си остават негови слабости?

– Какво ще стане ако здравото семе се остави на слънце, а болното се зарови в земята? – Попитал учителят.

– Доброто семе оставено без почва ще погине, а болното заровено в земята ще порасте и ще даде лош плод, – отговорили учениците.

– Така постъпват и хората. Вместо тайно да вършат добро и дълбоко в душата да растат добри начални познания, те ги оставят на показ и ги губят. А своите грехове и недостатъци, за да не ги видят другите, ги крият дълбоко в душата си. Там те растат и поразяват човек в сърцето му. Но вие бъдете мъдри!

В древни времена живели на земята двама души, които били много щастливи. Те бяха доволни от това, което имат и споделяли помежду си тази радост и щастие. Любовта им нараствала с всяка изминала година, и никой, и нищо не можело да я разруши.
Веднъж прочели в една много стара книга, че някъде на края на земята имало необикновенно щастие. На това място небето се целувало с земята.
И те решили непременно да намерят това място.
Пътят бил дълъг, пълен с препядствия. Те загубили представа за времето, но не се предавали и вървели.
И когато съвсем останали без сили, те видели врата, описана в книгата. Тук се намирало най-голямото щастие, целта на надеждите и търсенията им. Били притеснени, но почукали на вратата и тя се отворила. Хванали се за ръце и тихичко влезли.
И какво ведели? Те се намерили в своя дом. В края на дългият си път те достигнали своя дом.
И тогава разбрали:
Мястото, където небето целува земята, това е мястото, където хората се целуват.
Мястото, където небето докосва земята, това е мястото, където ръцете на влюбените се допират.
Мястото, където небето отваря очи, това е, когато хората откриват един на друг своите чувства.
А мястото, където цари неповторимото щастие е мястото, където хората се подкрепят взаимно и правят любимия до себе си щастлив.

Къде на Земята е най-леко?

Навярно, въпросът ви навежда на редица шеги, но на него може да се даде разумен отговор.

Това е напълно обоснован въпрос, ако помислите малко.

Отговор: От всички места на земното кълбо, най-леки са нещата на Екватора. Те с 1/125 тежат по-малко, отколкото на полюсите.

Метеоритът е небесно тяло, което пада на земята. То може да изгори още преди да достигне повърхността на планетата ни. Това зависи от големината му. Ярката светлина след него се нарича метеор.
В началото на 20 век с думата „метеор“ са означавали, преди всичко природни явления, като дъжд, вятър, дъга, мъгла и други.
Именно от това значение на думата идва думата метеорология. Това е наука за земната атмосфера и прогнозиране на времето.

Колко може да тежи най-тежката клетка?
Яйце, в което още не е започнал да се формира нов организъм, се явява фактически една единствена клетка – яйцеклетка.
Ако приемем, че най-големите яйца са на щтраусите, а най-голямото от тях достига 2 кг, то това е масата на най-тежката клетка на Земята.
По време на динозаврите, клетките рекордьори тежели много повече.