Канадски учени твърдят, че изпълнението на стандартните физически упражнения по време на бременността не само помага на жена да си възвърне фигурата след раждането, но и допринася за правилното психическо развитие на детето.
До този извод изследователите са стигнали, след като са наблюдавали бременни жени, които са правели физически упражнения и такива, които са странели от тях. Децата на занимаващите се със спорт жени, различават много по-добре различни звуци. Разликата е наблюдавана и тогава, когато бъдещата майка се е занимавала само по 20 минути на седмица.
Според учени от Университета в Монреал, този факт потвърждава съществуването на връзка между физическа активност на бъдещата майка и умственото развитие на бебето.

Равномерното разполагане на числата по числовата ос е придобита способност за човека, обусловена от възпитанието и образованието. А вроденият интуитивен подход за разположение на числата става по логаритмичната скала.

Тези изводи са направени въз основа на работа с индианци от племето мундурука, живеещи край Амазонка. Повечето от тях нямат никакво образование.

Показали им определено количество точки или им изсвирили няколко еднакви звуци, а след това поискали да покажат тези числа на осите от 1 до 10 или от 10 до 100.

Колкото по-малко било числото, толкова по-голямо пространство е било необходимо на изпитващите, за да го намерят, което съответства на логаритмичната скала.

Подобни резултати били демонстрирани и от малки деца в САЩ, които още не можели да четат.

А възрастните американци и образованите от племето мундурука били склонни да разполагат числата равномерно.

Вечерта беше хладна и студена, характерна за сезона. Цялото семейство седеше край камината и си говореха за какво ли не. Стрелките на часовникът не спираха, времето летеше.
Майката стана отиде до пияното, отвори капака и засвири. Прекрасни звуци заляха стаята. Малката й дъщеря я гледаше с възторг и мечтаеше да свири като нея. Брат й често я дразнеше по този повод:
– Когато свириш, – казваше той, – не знам кого повече да съжалявам пияното или музикалното произведение.
Но тя не се отказ толкова лесно. Намери една книга със заглавие „Основи на хармонията“ и реши да я усвои. Веднъж брат й я завари да чете тази книга, изтръгна я от ръцете й и кресна:
– Ти нямаш чувство за хармония. Освен това караш инструментите да страдат, – увери я любимият й брат.
Тя се сви на леглото.. Болка изпълни малкото й сърчице и две огромни сълзи замъглиха очите й. Изтръпна. Дълбоко в себе си изпита страх, че той е прав.

Специалисти от НАСА са публикували в глобалната мрежа уникален саундтрак, на който е записан песента на планетата Земята.
Учените са успели да зафиксират нещо приличащо на музика, прихващайки последователно възпроизведените от планетата звуци чрез автоматичната изследователска станция на НАСА, която се занимава с изучаване на радиациония пояс на Земята.
Фенoменът е наречен „Хор на Земята“. Той възниква в резултат на магнитното поле на земята захващащо частици от слънчевия вятър, възпроизвежда звук и го изпраща в открития космоса.
Низкочестотните електромагнитни колебания не могат да се чуят, заради вакуума, в който звуковите вълни не се разпространяват. За това учените са прибегнали до следната хитрост. Преобразували са импулсите в сигнали, достъпни за човешкото ухо.
Оказва се, че не само Земята „пее“. Специалисти от НАСА са пуснали цял диск с космическа музика. На него има шум от пулсари, приличащи на гърмащите звуци на въртолета и бръмчащите биения на слъчевите протуберанси. А при прослушване на звуците от спътника на Сатурн  Йо, може да се чуе шепот, приличащ на човешка реч.

Имало някога по-щастливо време. За него разказват по-старите хора. И в песните се споменават някои неща, и в обичаите има останало от тогава.
Та това старото време още  бе живо, макар и като спомен.
Весело било тогава. Пасбищата били общи и никому не идело на ум, че можело да бъде другояче. А в реките всеки е могъл да хвърля серкме или да залага кош където си ще, на което си иска място. Ако някой кажел:
– Тази река е моя от тук до тук и рибата, дето е във водата, и тя е само моя, — щели да го помислят за луд.
Горите и те били общи, потрябват ти дърва, впрягай воловете и карай, сечи и товари! Всекиму се падало по равен дял орница и всяка къща обработвала своите ниви според хората и силата си. Имаш ли добитък, млади орачи и жътвари, хлябът ще ти стига, дори ще остане. Пък и хората не били ненаситни за земя, нали човек има само две ръце и едно гърло, защо му е повече?
Това били щастливите времена. Жените тъчели, младите гледали добитъка, мъжете обработвали земята, ходели на лов.
Данъците  били колкото да се каже, че има някакъв данък: по някоя агнешка кожа, крина жито, черпак бяла мас.
И дните не препускали бясно, като подгонени от вълци. Времето стигало за всичко.  И да се послуша как пее вятърът в гората и как вие зиме из шубраците, и птиците как чуруликат.  Всичките тези звуци, залегнали в мелодиите, които изкусните пръсти на свирачите извиквали на саморъчно издяланите си инструменти.
Времето стигало на невестите, за да гледат как разцъфтяват горските цветя, как се сливат и съчетават цветовете им в чудни фигури, та ги пренасяли после на становете си, на гергефите си, по шевиците на ризите и престилките си.
Времето стигало за всичко и за работа и за любов, и за сватби и за кръщенки. И затова празниците били чести. Майските дни били посветени на любовта, тогава ставали годежите, а сватбите щом се появи първия лед.
Всички били весели хора и благославяли всяко нещо, което давало плод.
Така живели хората някога и ако трябва да се вярва на песните и на обичаите им, животът им не бил лош. Радостта често ги спохождала, защото вземали от земята само това, което им трябвало и без което не могли. И защото не вървели срещу природата, а нагаждали живота си според нейните закони.