Голямата река Амазонка носи толкова огромно количество прясна вода в Атлантически океан, че на няколко километра навътре в океана водата е съвсем прясна и годна за пиене.
Един кораб пътувал от Европа за Южна Америка. Поради силни бури, той бил задържан по пътя, компасът се счупил и корабът загубил посоката, за това бавно започнал да се придвижва напред ориентирайки се по слънцето и звездите.
На кораба били изчерпани всички запаси от прясна вода. Два дена екипажът и пътниците били без вода. На третия ден видели друг кораб. Приближили се на такова разстояние, че да могат да си подават сигнали и веднага предали: „Умираме от жажда“.
„Водата е навсякъде около вас, само си спуснете кофите и си вземете.“ – сигнализирали отсреща.
Полученият отговор изненадал останалите без вода хора, струвало им се, че от другия кораб се шегуват с тях.
Оказало се, че са попаднали на потока от прясната вода, който изхвърля Амазонка и тъй като това е много навътре в океана, те не виждали земя.
Ние хората плаваме в океан пълен с горчива и солена поквара. Няма значение колко голям е този океан, живителната река на Божията благодат се е врязала в него със своите изцелителни и спасяващи от жажда потоци, които дават живот.
Исус Христос е източника, от Който тече изчистващата и освежаваща струя. Искате ли да пиете тази вода на живота даром? Не се колебайте идете при Него и поверете живота си в ръцете Му.

През 1743 г. английския изобретател Джон Смийтън създал такъв пумпал, който можел да стои в хоризонтално положение дори и на кораб. Това помагало на моряците да разберат къде е хоризонта. Така те можели да установат разположението на Слънцето и звездите и се ориентирали по тях.
Новият пумпал не станал популярен, защото моряците хич не ги бивало във въртенето.
Откритието на Смийтън било предшественик на съвременния жироскоп, който днес се използва в повечето самолети и кораби.
Жироскопът на Фуко работи подобно на група от пумпали. Те балансират един върху друг и винаги стоят изправени. Това е идеално, ако искаш да следваш стабилен курс.

За жителите на големите градове звезното небе изглежда тъмно и скучно. Осветлението на града, стотици хиляди мигащи светлини на автомобилите, осветени сгради с апартаменти и офиси, ярките неонови светлини, уличните лампи и декоративни гирлянди, лишава гражданите от удоволствие да погледат звездите над главата си, да намерят и видят съзвездията.
Само далеч от града, в гората или в планината, ние откриваме истинската красота на звездното небе. Какво щяхме да видим, ако в продължение на няколко минути, целият град потъна в мрак?
Фотограф Тиери Коен безнадежден романтик, имал идея да „загаси“ гигантския мегаполис, за да покажем на хората това, което те се лишават без да напускат границите на града.
Живописният арт – проект фотографът е нарекъл Darkened Cities. Градът е потопен в тъмнинаа, осветен единствено от небето осеяно със звезди.
Тъмният и чист Шанхай, спокойният и тих Ню Йорк, мрачния Лос Анджелис, обездвижения Париж, мълчаливия Рио и печалния Сан Франциско изглеждат мъртви, изоставени, неуютни и студени…
Но това е до тогава, докато не обърнеш поглед към горната. част на фотографиите. Там всичко е вълшебно, безподобно, удивително. Небето сякаш е обсипано с милиарди диаманти, чийто блясък се прелива и се пречупва в светлината.
Разбира се, фотографа буквално не е „угасил“ светлините на града. Тези снимки той е получил настрани от града, но на същата географска ширина, за да получи същото разположение на звездите върху нощното небе. А след това е направел друга снимка чрез мало манипулация.
Малко вероятно е, ние някога да видим тези огромни селища такива, но представете си, това, което сме загубили в надпреварата за научен и технологичен напредък, комфорт и други материални блага.
Но това би било от полза за нас, не усещате ли?

Аз събирах звезди за теб от всички краища на вселената. Най-големите и най-ярките. Защото те обичах. И когато съзвездията заблестяха около теб, аз се дръпнах настрана, за да не видиш обгорените ми ръце и сърце.
Събирах за теб звезди и не мислех за благодарност, нито за възнаграждение, а само, че те обичам.
Но когато ти дойде след много години и разпиля в нозете ми своите звезди, осъзнах, че не напразно съм обгаряла ръцете и сърцето си.
И тогава разбрах всепобеждаващата сила на любовта….

Днес техникът беше тук, за да оправи екрана, така се нарича тук прозорецът. Като постои няколко седмици в болницата, на човек му се иска да смени програмите, не че има голям избор, но степният пейзаж ми бе дошъл до гуша, а планините безумно ме отегчаваха.

Помолих го да сложи гора. Мисля, че тези изкуствени прозорци не са лоши.

Истинската гледка отвън е всичко друго, но не и ободрителна…. Горкият санитар е с оперирано чувство за хумор.

Оттатък се виждат краят на паркинга и някакъв навес. Подържаните градинки се намират от страната на другото крило. Не зная, но дори гледката да беше по-хубава, пак не можеше да се мери с екрана.

Знаете ли как се симулира едно денонощие на тези екрани?

Картината, която се вижда, се изменя. Започва с утринната светлина, която се усилва по обяд, а вечерта намалява силата си. През нощта блестят точиците симулиращи звездите. И всичко това е в размер, два на три метра.

Там отзад има светлинен източник, над който един електронен дигитален часовник за 24 часа произвежда 650 нюанса в светлината. Сега се разработвали движещи се изображения, дървета, които се огъват от вятъра, вълни, които се разбиват в скала, облаци, които пълзят по небето.

Можело да се ангажират метеоролози, които да подготвят нещата реалистично, с купести облаци, порой, далечни светкавици и така нататък. Това ми изглеждаше страхотно. Но докато стане тая работа, сигурно ще минат доста годинки.