Нека малко да поговорим за модата. Не е тайна, че някой жени по един или друг начин се интересуват от мода.
Четат лъскави списания, гледат предавания за модата и стила, копират образите на звездите, обсъждат с приятелките си, ходят по магазините.
Много е хубаво, когато хората искат да изглеждат красиво и отделят много време за външността си
Много жени следват сляпо модните тенденции, стараят се по всякакъв начин да прибавят към своя гардероб някоя от ултрамодерните вещи, без да се съобразяват с особеностите на своята фигура, възраст и други фактори.
Те не се замислят над това, че не всичко, което е модно е обезателно красиво.
Например, много жвни се подвеждат от неизмената популярност на някои тенденции от последните години, които не само не ги правят по-красиви, според мнението на мъжете, а ги лишават от сексуалността и привлекателността им.

Северна Корея е една от най-затворениет държави на планетата. Затова в международните медии редовно се появяват доста абсурдни новости за живота в тази страна, които нямат нищо общо с реалното положение на нещата.
Най-свежия популярен слух около Северна Корея е новината за кацането на първия севернокорейски астронавт на слънцето.
Информационните агенции на КНДР разказали на наивните хора в страната за безсмъртния подвиг на седемнадесет годишния астронавт име Хунг Ил Хонг, който пръв сред мъжете се е приземил на слънцето, а след това се е върнал на Земята. Общо полетът му е продължил осемнадесет часа.
В новината се казва, че кацането на северокорейския астронавт на слънцето е станала през ноща, за да не пострада младият космонавт от свръхвисоките температури на близките до земята звезди.
Сега героят на корейската нация очаква официален прием при лидер на страната Ким Чен Ун.

Вечерта беше топла, а небето изпъстрено със звезди. Седяха на масата отвън и се наслаждаваха на тихия ветрец, който леко докосваше клоните.

Той ѝ се усмихна и предпазливо попита:

– Извинявайте, мога ли да ви задам един личен въпос, без да ми зашлевите шамар?

– Мисля, че все още мога да контролирам ръцете си, дори когато някой ме предизвика, – усмихна му се тя насърчаващо.

– Никои родители не кръщават дъщеря си с мъжко име, – погледна я изпитателно и продължи. – Можете ли да ми кажете как е истинското ви име?

Тя погледна ръцете си, за да види дали няма да се задвижат сами, а след това спокойно каза:

– Десислава.

– Но това е много хубаво име. Защо не го използвате?

Тя сви ръката си в юмрук и удари силно по масата.

– Опитай се да го използваш, – изсъска бясно момичето. – Ти не можеш да разбереш какво е да те наричат Деси, Слави, Дес, ….

– Но Десислава Михайлова звучи доста атрактивно, – опита се да я убеди той.

– Тъкмо за това и го шкартирах. Писна ми да бъда подценявано момиченце….

Дали името, което бе избрала и помагаше да се чувства по-значима, силна и обаятелна?!

Дъщеря ѝ се роди много бързо. Бяха я сложили до нея. Милваше мъничката влажна главичка, целуваше малките безпомощни пръстчета и плачеше изпълнена с обич.

– Голям късмет имате, момиченце е, – каза акушерката, напомняща ѝ за предстоящата процедура. – Повечето семейства, които искат да осиновят дете, търсят момиченца.

Завладяна от любов към своето бебе, примесена с ужас, че ще го загуби скоро, я накара да обгърне малкото телце сякаш искаше да го защити. Нима е възможно в такъв момент да изпита и радост и мъка?

Не мигна цяла нощ, страхувайки се, че ще загуби някой от оставащите ѝ мигове с детето. Беше милвала копринената коса на детето. С пръст очертаваше профила му. Разтваряше малките длани десетки и стотици пъти. Люля дъщеря си, когато се разплака. Притискаше я до гърдите си и нежно я целуваше.

Бе я разповила, за да види всеки сантиметър от детското телце. Усмихваше се на движещите се крачета. Смени подмокрените пелени и я уви в шала си. Изправи се до прозореца с детето на ръце и му показваше мрака и звездите.

А когато почувства, че сънят може да я пребори, започна да крачи из стаята, за да може още малко да подържи бебето в ръце.

Тя знаеше какво ще стане. Искаше да запази чувството, миризмата, звука и топлината на своето дете

Когато утрото настъпи, тя разбра, че всичко свърши. Стъпките и гласовете отвън я сковаха в неочакван мраз премесен със страх.

Влезе жена с бяла престилка и ѝ подаде документите.Тя взе писалката да подпише, погледна бебето и каза умолително:

– Моля ви помогнете ми!

– Надявам се, не се каниш да промениш решението си, – попита жената предпазливо.

Дълго време младата майка се колебаеше. Дали изобщо ще може да направи правилно нещата? Да задържи ли бебето? Ще успее ли да се грижи за него сама? Можеше да се премести някъде по-надалече от тук. Имаше достатъчно пари, за да отгледа дъщеря си, да ѝ осигури добър живот.

– Не мисля …, – започна младата майка, събирайки остатъците от силите си, – не мога…. да я дам. Искам да живея с нея.

Тя остави документите настрани, притисна детето силно до гърдите си и се разплака…..

Глупаво е да се казва за животните, че са „зверове“ или „хищни животни“. Понякога те са страшни, но са много по-истински от хората.
Какво разбираш под „много по-истински“?
Виж, кое да е животно котка, куче, птица или някое голямо красиво животно в зоологическата градина, като пума или жираф!
И ще разбереш, че те са истински.
Няма животно, което да се смущава и да не знае какво да прави или как да се държи.
Те не те ласкаят, не искат да ти направят по-голямо впечатление. Няма нищо показно в тях.
Каквито са, такива са, като камъни и цветя или като звездите на небето.
Разбираш ли това?