Новосибирския любител конструктор Дмитрий Пономарев е изобретил водолазен апарат работещ с акумулаторна батерия. Това  е такъв апарат, при който освободения  въглероден диоксид при дишането се поглъща от химопоглъщатели и обогатения на кислород въздух се подава за дишане. Същият принцип се използва за направата на кислородни маски, които се използват при противопожарна охрана.
Чрез системи от маркучи в апарата постъпва въздух от повърхността и се отвежда там.
От къде е дошла идеята на Пономарев да създаде такъв апарат?  Конструкторът често обичал да се гмурка, въпреки че по професия е инженер – проектант по електроснабдяване. Шумните мехурчета в апарата  при отворения цикъл го дразнели, за това в него се зародило желанието да избегне тези неудобства. Така създава новият си апарат.
Като източник на енергия за водолазния апарат,  Дмитрий e  използвал акумулаторна помпа за автомобилни гуми. Изобретателят е направил изпитанията на новия си апарат в сибирските езера и Черно море.
Устройството позволява да се гмурнеш на дълбочина 10 метра и да останеш във водата 2 часа.
На смелчаците пожелавам успех!

Страхът, какво ще правим при различни ситуации.  е причина за появата на някои изобретения. Такава е и историята за появата на пневматичен компютър.
През 1960г. съветските конструктори били притеснени от мисълта, как най-добре да защитят компютър след ядрена атака. Не знам в такава ситуация дали ще си помислите за компютъра, но изглежда за някои хора, ако се появи екстрена ситуация първото, което ще гледат да спасят е „любимата машина“. Какво да се прави,  въпрос на избор!
След разсъждения достигнали до извода, че електромагнитната вълна ще му причини вреда. Така достигнали до идеята за създаването на пневматичния компютър. Принципа на действие бил много прост. Ако се духне в канала въздух,  имаме „1“, при липса на такъв,  става „0“.
Съветските инженери не били първите, които достигнали до тази идея. Тя е възникнала още през 19 век. Но реализацията решително принадлежи на тях.
Представете си компресор, на единият изход миньорски чук, а на втория пневматичен компютър.

Могат ли растенията наистина да говорят? Не само говорят, но и предупреждават съседите си за потенциална заплаха, дават им сигнали за борба с вредителите. Не, това не е фантастика. То този извод са достигнали учените от университетите в Калифорния и Токио.
Изследванията са доказали, че уменията за общуване на растенията са развити много по-силно, отколкото се е предполагало преди.
Растителните организми не само отговарят на сигналите в средата, в която живеят, но предават информация на други такива.
В един от експериментите със пелин се наблюдавали интересни изменения. Листата им изглеждали като изядени от скакалци, а листната маса на растенията около тях се оказала по-еластична от тази на останалите участващи в експеримента. Какво говори това? Растенията възприемат сигнал за опасност. Учените са установили, че такъв сигнал най-добре се възприема от растения принадлежащи на едно семейство. Как става това?
Засегнатото растение отделя във въздуха летливи вещества, които се улавят от съседните. Те на свой ред изграждат ензими за защита.
Тези изследвания върху защитните механизми на растенията, могат да доведат до нови методи за защита на полезните култури от вредители.