Съществуват бактерии, които са способни да ускорят до 40% растежа на дърветата. Разкриването на механизма води до култивирането на определен вид дървета, както  за биотопливо така и за химическа суровина. Декодирането на полезните бактерии не само ще помогне за осигоряване на гориво на бъдещето, но ще способства за по-ефективното производство на хранителни култури.
Изследователите са открили удивителеният ефект, който тези бактерии оказват на дърветата. Те са успели да намерят няколко вида микроби, които дават мощен тласък на развитието на растението гостоприемник.
Бактериите живеещи в корена на тополата бързо извличат необходимото от това съседство и не се задържат дълго там.
Новият вид дървета под въздействието на откритите „помощници“ ще могат да се отглеждат на непригодни площи, бедни на хранителни вещества, вода и други. Разбирайки как действат тези бактерии може да се стимулира взаимодействието им с дърветата.
Учените са забелязали, че бактериите притежават гени, които дават приемущество на растенията да виреят при недостиг на вещества, при засушаване, повишават устойчивостта им, дори им помагат да растат в токсична среда. Индетифицирани са и гени, които създават агенти защитаващи растенията от гъбични и бактериални инфекции.
Откритите гени произвеждат вещества, необходими за дърветата, които те сами не могат да синтезират. Така наречените фитохормони подпомагат растежа на дървото. Забелязали са , че благодарение на гените, бактериите усвояват необходимите вещества, в това число и захарта, която се отделя от корените на тополата.
Симбиозата между дървета и бактерии е от полза и за двете страни. Например синтеза на фитохормони е в пряка зависимост от подаването на захар от растението гостоприемник.

Думата шоколад произлиза от езика на ацтеките.В този език тази дума звучи като chokolatl. Като дума да,  но за появата му като сладък продукт ацтеките нямат никакъв принос.
Приготвеният от тях чоколатл се правел от смлени зърна на какао, люти чушки и сол, може би за това при тях тази напитка се е превеждала като „горчива вода“.
Използването на шоколада като сладък деликатес дължим на испанските конквистадори.Те първи започнали да прибавят захар към дадената напитка, а след това премахнали солта и лютите чушки.
През XVI век кралят  на Испания засекретил производството на шоколада, тъй като се смятало, че той притежава чудодейна сила. Ако някой разгласял тази тайна, го очаквало смърт. Много хора били посечени по това време, поради „изтичането“ на тайната.
Интересен е факта, че 30 години преди това народите на Централна Америка не са използвали какаовите зърна, а меката част на плодовете, от която са варили бира.

Блестят като истински скъпоценни камъни,  нали? Но за разлика от тях се ядат и са много вкусни. Искате да си ги приготвите, добре. Ето ви и рецептата за 10  души.
Когато заври 0,5л вода, добавете 250 грама  захар и 4 грама агар – агар. Сместа се вари само 30 секунди, след това се отделя от огъня и се добавят 0.5 л вода. Може да добавите оцветители и ароматизатори по ваше желание. Получената течност излейте в малки формички, оставете ги в хладилника за  12 часа.
Опитайте  няма да съжалявате.

Захарта получавана от захарна тръстика е намерила път към Европа благодарение на Александър Велики. Тази скъпоценна суровина била донесена от него след пребиваването му в Индия.
След падането на Римската империя спира вноса на захар. Нейното внасяне се възобновява едва през 10 век, благодарение на контактите с ислямския свят.
Поради това, че захарта не се е произвеждала в Европа, цената й е била доста висока. На много места вместо захар са употребявали мед.
След развитието на колониалната търговия захарта става по-евтина и по-достъпна. Англия през този период била ключова фигура в международната търговия на захар. И въпреки това потреблението на захар от един средно статистически  англичанин не надвишавала 500 грама за година.

В средата на 18 век немският учен Андреас Маркграф открива начин за получаване на захар от захарно цвекло. През 1802г. е бил открит първия  завод произвеждащ захар от цвекло. Конкуренцията от колониалните търговци умело пресичала всякакви начини за разпространението на захар получена от захарно цвекло.Положението се променило едва по време на Наполеоновите войни.

Когато през 1805г. английският флот блокирал континентална Европа, захарта станала отново много скъпа и недостъпна.

Едва през 1813г. Наполеон разпоредил да се строят предприятия, в които да се преработва захарно цвекло, за да се задоволят нуждите на хората от захар,  тази така необходима суровина за човека.
Именно на Наполеон дължим широкото разпространение на евтина захар получена от захарно цвекло в Европа.