Имало на света чудно малко селце. Най-доброто сред околните. Хората там се трудили за общото благо, така че животът им да стане по-добър.

Веднъж в селото дошъл един човек и казал:

– Спешно имаме нужда от хора за война.

Кметът му казал:

– Извинявай, но сега е време за засаждане на културите, а за това са нужни всички мъже.

Човекът си заминал, но след известно време пак дошъл:

– Сега имаме още по-голяма нужда от хора, които да отидат на война. Нека някой да дойде със нас.

– Полята са необработени и сега с нищо не можем да ви помогнем.

Минало известно време и всичко изглеждало добре, но този човек отново дошъл през есента.

– Това е всичко, което можем да направим. Без  вашите хора не бихме могли да устоим на врага.

Отговорът бил:

– Не, реколтата още не е събрана.

Това било много добро селце, но събуждайки се една сутрин, хората видели на хоризонта да се издига облак от прах. Това бил Чингиз хан……От селото не останало нищо.

Когато човек отделя време не само да устройва собствения си живот, а допринася и за околните, постъпва благоразумно. И това го прави не защото има възможност, а  защото от него зависи оцеляването му в дългосрочен план.

Често може да чуете: “ Но какво мога да направя. Аз съм само един обикновен човек“? Не забравяйте, че обикновени хора са променяли историята.

Така че ако забележите нещо нередно да се случва, кажете го. Това е по-добре от нищо. Интересното е, че след това ще се почувствате по-добре.

–