Каква радост беше. Валентин си купи нова кола. Той обичаше да я кара навсякъде.
Още при покупката дилърът го предупреди:
– Проверявай маслото при всяко зареждане и го сменяй на всеки три хиляди километра.
Валентин дори не обърна внимание на съвета. Той нехаеше за последствията.
Година късно той усети миризмата на изгоряло масло, но си каза:
– Голяма работа, нали върви.
След това се чу странен глух звук в двигателя, но Валентин и на него не обърна внимание.
Дразнеше го постоянно мигащата светлина на таблото и той я покри с черно тиксо. Затова не видя как жълтия предупредителен знак се обагри.
Един ден лъскавата колата на Валентин спря и отказа да запали. Той заудря по таблото. Натискаше всички възможни педали и копчета, но тя не помръдна.
От къде да знае горкия, че маслото в автомобилът ми е свършил?!
Когато си купи колата, финансовият му съветник го посъветва:
– Застраховай я.
Но той не го послуша. За него бе важно да върти волана и да пътува.
А сега не можеше да си позволи нов двигател ….
Колко пъти Бог ни е подбуждал да коригираме пътищата си?
Казвал ни е:
– Дете мое, това е грешно! Промени посоката!
Тези подбуждания и предупреждения, могат да ни държат далеч от непослушанието, но само ако ги слушаме.
Нека не бъдем глупави като Валентин.