Нако трябваше да премине през първата сесия по химиотерапия. Бе доста напрегнат и притеснен.
Наложи се да прекара десет часа с няколко пациента, докато чакаше да го повикат.
Лора бе болна от рак от доста време. Медицинската сестра дойде до нея ѝ обясни:
– Терапията ви бе неуспешна. Ще се наложи да дойдете пак след два дена.
Лора се усмихна уморено и добави:
– Разбирам. Случват се такива неща. Ще се видим пак след два дена.
Тя взе бастуна си и понечи да си тръгва.
Когато мина край Нако, Лора забеляза страха му, изписан на лицето му. Спря се и му подаде един лист, като прибави:
– Надявам тези стихове да ви донесат утеха, както дадоха на мен.
А там пишеше:
„„Да бъде благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които понасят различни мъки, с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога“.
Докато Нако бе в болницата, по докторските кабинети, центровете за лечение, оперативните зали и в дома си, той си спомняше стиховете подарени му от Лора.