Лепидодендрон е древно дърво. Кората му е била покрита с плоски пластинки, подобно на борова шишарка.

Самите листа на дървото са подобни на стъбла, за това лепидодендронът се смята по-скоро за трева, отколкото за дърво.

Голяма част от залежите на въглища в Европа, са останки от тези древни дървета.

По-рано често са намирани вкаменели стволове на лепидодендрони.

Дължината на такова стъбло може да достига до 30 метра, а дебелината му около метър.

През 19 век от тях са извайвали тела на змии и дракони.

На територията на урановите залежи Окло в Габон намерили руда, в която много години назад е станала спонтанна верижна реакция на делене на урана. Този естествен ядрен реактор е работил няколко стотин години.
Това откритие е било направено през 1972 г., когато в френския обогатителен завод в Гибон се провел масов  спектрометричен анализ на скалите и забелязали малка по сравнение с обичайната концентрация на изотопа на уран 235.
Това свидетелствало за отработено ядрено гориво.

Живял някога един дървар, който бил в бедствено положение. Той изкарвал много малко пари, които изкарвал от сечене на дърва в гората и продажбата им в града.
Веднъж край него минал един монах. Когато го видял да сече избраното от него дърво му казал:
– Отиди по-навътре в гората!
Дърваря послушал съвета му и се отправил навътре в гората. Вървял дотогава, докато не видял сандалово дърво. Той много се зарадвал на находката. Отсякъл дървото и взел със себе си толкова парчета, колкото може да носи и ги продал на пазара в града на много добра цена.
След това се учудил защо монаха не му казал за сандаловото дърво , а го посъветвал да навлезе навътре в гората. След като продал всичко от сандаловото дърво, той продължил напред  да търси в гората. По-нататък намерил медни залежи. И за тях получил добри пари на пазара. На следващия ден навлязъл още по-навътре и намерил сребърни слитъци, а на другия ден попаднал на злато, а после и на диаманти. Така забогатял.
Именно такова е положението на човек, който се стреми към истината. Ако той не се спре в движението си, в края на крайщата ще намери вечното богатство на знанията и истината.

Адолф Хитлер е планирал да окупира Турция, но е бил принуден да остави това начинание, заради опасения свързани с поддържащи Германия мюсюлмански страни и тюркски народи.
За това съобщава живеещият в Германия турски учен Шенол Шахин Чорекчи. Той е открил военния план за тази окупация. Вече 20 години ученият изследва турско-германските отношения в периода през Втората световна война. Изследователят твърди, че най-голямото желание на Хитлер е било да получи Арабския полуостров, нефтените залежи на Азербайджан и местонаходищата на бор в Турция.
Той отбелязва, че плана е бил подготвен от разузнавателния център в Германия в интервала 1935-1941 г.
Според ученият в плана подробно е направен анализ на политическите особености в Турция, железопътните линии, възможности за предаване на съобщения, сеизмичните зони, рудниците, водните източници, езика, пътната мрежа, разположението на военните части и други.