Доктор Лечев беше по-голям от Асен поне с двадесет години. Когато се срещнеха пред блока винаги се поздравяваха. Почти нищо не знаеха един за друг.

Днес докторът видя оклюмалата физиономия на Асен и го заговори. Той бе чул през какво минава младият човек. Може ли да затвориш устата на хората?

– Още не съм оглупял от старост и знам как стават тези неща, – каза той. – Ще ти разкажа една история от живота си, в която има послание.

Асен го изгледа изненадано, но кимна с глава и каза:

– Добре.

– Когато с Маги се преместихме тук, току що бях приключил стажа си в болницата. Бях по-млад от теб. Обичах медицината и изгарях от нетърпение да започна практика. Маги много искаше да имаме деца. Тя търпеливо изчака да свърши стажа ми, но аз исках да градя кариера. Тогава се появи синът ни.

– Дечко ли? –  попита Асен.

– Не, – отговори Лечев. – Дани се роди в неделя, в четири часа сутринта. Ти не го познаваш. Роди се много преди Дечко. Дани беше прекрасно дете, обичах го много, но го виждах за много малко време, само вечер, няколко пъти в седмицата. Понякога му четях приказки, преди да заспи, а в неделя двамата играехме заедно в парка.

И той посочи към парка, който двамата добре познаваха.

– Работех много до късно. Обичах го, но бях много зает. Имах претоварена програма и прекалено много отговорности

– Разбирам, – поклати тъжно глава Асен.

– Маги искаше да имаме и други деца, но аз казах  – не. Все още изплащахме някакви заеми, а бях и прекалено много заангажиран.. На нея това не ѝ харесваше, но се примири.

Лечев наведе глава.

– Дани почина на три години. Ракът го унищожи за кратко време. – Асен прочете в очите му много болка. – Не бих искал да се връщам към тези спомени, това дете не заслужаваше да преживее такова нещо.

Докторът изведнъж млъкна. Когато продължи, гласът му звучеше глухо:

– Ако Дани не беше починал, никога нямаше да имам Дечко. Сега Дани е само спомен, а животът на Дечко познавам от самото му начало до сега. Бях през всичките тези години по-близко до него и за това проследих растежа и възмъжаването му.

– Не разбирам, докторе, защо ми разказвате, всичко това?

Лечев постави ръката си на рамото на Асен и се взря в очите на младежа.

– Лошите неща, които се случват в живота, не са вечни, нито са лишени от надежда. След всичко преживяно, мен ме очакваше Дечко. И за теб има нещо специално, само трябва да вярваш.

– Отдавна не съм ходил на църква, – призна си Асен.

– Това помага, но на теб ти трябва и друго нещо.

– Какво? – погледна с очакване Асен.

– Желанието да оцелееш.

Случвало ли ви се е в детството да вземете любимата си играчка и да излезете на улицата. Там съседчето ви предлага да направите смяна. То ви дава красив бонбон, а вие играчката си. Правите смяната и другото дете си отива. Изяждаш бонбона и всичко свършва…. Седиш и си мислиш: „Как стана всичко това?“
Защо децата вършат такива грешки? Защото не знаят цената на нещата. Но само в детството ли вършим такива глупости?
Ето например семейството. Понякога глупаво и то безвъзвратно го заменяме с „три сладки бонбона“.
Сега е време да узнаем кои са тези „сладости“, които ни разделят от семейството.
На първо място това са материалните ценности.  90% от разводите са по финансови причини. Хората преследват материалните блага, влизат в дългове и вземат заеми. Напрежението расте постепенно, но когато стигне точката на кипене, човек губи самообладание и губи семейството си.
Някои вземат заеми и кредити с много високи лихвени проценти и едва се справят. И всичко това, за да „не бъдеш по-лош от другите хора“. Реклама, надпревара за „успех“,  достигане на определен престиж. И ако дойдат тежки времена, финансови кризи, загуба на работа, тежко заболяване……
Обикновено човек става роб на заеми не за една година. Знаете, че финансовите проблеми водят не само до загуба на семейството, но и до самоубийство.
Врвмвто за разлика от парите няма да се върне никога. Жената и децата страдат от липсата на грижи от главата на семейството, а понякога децата са лишени напълно от вниманието и на двамата родители. „Подаръците“ могат ли да заменят вниманието и любовта?
Нито предметите, нито парите са зло. Проблема е в отношението към тях.
Друга „сладост“, която разрушава семейството са развлеченията и удоволствията. Наркотици, алкохол, хазарт или компютърни игри, центровете за лечение от тях растат като гъби след дъжд. Какво подбужда хората да заменят семейството си с тези неща? Любовта към удоволствията. Тя има свойството бързо да прераства в зависимост… Неутолимата жажда към дадено увлечение поглъща човека и в сърцето му не остава място за друго. И всичко започва от детството..
На последно място от „сладостите“ ще спомена порнографията, не че е по-малко застрашаваща, а защото не мога всичко да сложа на първо място.
Човек, пристрастен към порнографията изкривява нормалния си поглед към противоположния пол. Обикновено тези, които са пристрастени да гледат всякакъв вид порно, при удобен случай изменат на съпругите си. До какво води това? До проблеми във взаимоотношенията, губене на доверие и взаимен интерес. Това води и до загуба на семейството. Нужно ли е да споменавам за загубата на уважение, венерически заболявания, нежелана бременност….? Но всяка година милиони семейства се разделят по тези причини. Това лошо говори за нашето морално състояние.
Струва ли си да пробваме от любопитство,  да налагаме егоизма си и да задоволяваме всичките си желания? Нима всичко това е „по-сладко“ от собственото ни семейство?
Ако не се съгласите да замените семейството си с тези три „бонбончета“, то ще стане много по-силно и щастливо.

В България се увеличава притокът на чужди инвестиции. В основната си част това са европейски източници.
Най-ярък пример за това е пускането на втората линия на метрото в София.
476 милиона евро са изразходвани за изграждането му. Повечето от половината пари са били получени от ЕС. Брюксел е дал гаранция за тази сума. Българското правителство получи почти безлихвени заеми.
За разширяването на подобни практики, по-специално, е говорил Ж. Бароз председател на Европейската комисия. Освен за метрото в България инвестират средства големи международни компании.
Така на 29 август е подписан договор с Total, OMV и Pencol за проучване и започване на производството на нефт и газ в българския шелф. Дори ако нишо не се намери България ще получи 40 милиона евро. Но вероятно тази сума ще бъде увеличена многократно.
Преговорите с „Газпром“ поради пропуски от Южния поток, доведе до факта, че руският монополист „доброволно“ се съгласи да намали цената на газа със задна дата от 1 април, което ще донесе на страната още 115 милиона долара.

На определен етап от историческото развитие, с парите, като  разменна стойност, започнало да се извършва търговия.  Такова интензивно развитие се забелязвало предимно  около древните храмове. Там са се събирали най-много хора. По-късно  се появяват и частните търговци. От тяхното съсловие произлезли древните сарафи и лихвари. Лихварите работили главно със собствени средства, а сарафите с чужди.  Така постепенно търговията с пари и преди всичко лихварството, получава широко разпространение в античния свят, а в последствие бележи разцвет в Средновековието.

Все пак античната и древна търговия с пари далеч отстъпва на съвременото банкерство.

Банките и банковото дело възникват в недрата на новия обществен строй, капитализма. Те са негови рожби и едно от най-съвършените му творения.

Съвремените банки възникват не в древна Месопотамия или хилядолетни държави, като Китай, Индия и Египет, а в Европа –  люлката на капитализма, по-точно в Италия.

Още през  ХII век, за да се освободят от  икономическата зависимост на  средновековните лихвари, прочутите венециански търговци започнали да заделят част от парите си. Те създали „Асоциация за  кредитиране на морската търговия”. Това била всъщност и първата създадена банка с определена цел, парични заеми при изгодни условия за подпомагане развитието на  морската търговия.

Нарасналото производство на стоки изисквало нови, по-големи и по-бързоходни кораби, чието строителство поглъщало много средства. Подобни кредитни институции възникват и в други северноиталиански градове. За това Северна Италия се смята за родното място на съвременото банково дело.

Бързото развитие на производството в Северна Европа допринася за появата на Амстердамската банка през 1609г, а десет години по късно  се появява и Хамбурската банка.

Първите банки се появяват в големите пристанищни градове, в които е кипял  бурен икономически живот. Едва със създаването на Английската банка през 1683г. се поставя началото на съвременния тип банка. Така банките постепенно овладяват пазара  на парите и паричните капитали.