Всички са весели изпълнени с очаквания. Празник наближава. Таня мълчи, сумти и мърмори нещо под носа си:

– Пак Нова Година! Мразя всички Нови години…

Тя не обичаше този празник, защото още от дете той не бе оправдал очакванията ѝ.

Таня мечтаеше да има огромен розов плюшен заек. Тя вече не помнеше защо именно розов, но много добре си спомняше горчивото негодувание, което изпитваше за това, че детската ѝ мечта не се бе осъществила.

Три поредни години в навечерието на Нова година Таня пишеше писмо на Дядо Мраз да ѝ изпрати розов заек. В плика прибавяше и рисунка на мечтаната играчка.

Дойде Новата година, а под елхата лежи малък плюшен заек, но не розов, а кафяв. Не беше доволна, но реши, че на следващата Нова година, ще получи желаното.

Наближи поредната Нова година. Надеждата още пърхаше в сърцето ѝ.

„Може би този път Дядо Мраз е разбрал, за каква играчка мечтая“ – помисли си Таня.

Събуди се рано. Отиде до елхата, погледна под нея и се разплака. От там я гледаше голям усмихнат плюшен мечок.

Таня искаше да избяга в стаята си, за да си поплаче там на воля, но чу, че в кухнята родителите ѝ разговаряха на доста висок глас .

Баща ѝ почти крещеше:

– Първо на първо тази играчка струва много пари, второ на второ не съществуват розови зайци и трето не всичко се върти около нея. Сега иска розов заек, а какво ще бъде след две години?

„Нищо няма да бъде“ – помисли си Таня.

Повече писма до Дядо Мраз тя не написа ….

Ядосал се заекът на съдбата си.

– Защо на мен все така ми се случва? Защо съм най-слабият и най-страхлив в света?

Заекът започнал да се облива с горчиви сълзи. Накрая от яд ударил един пън с лапата си и тя се подула.

Вечерта, когато другите зайци го повикали да отидат до градината, за да похапнат малко моркови, той не могъл да отиде с тях поради наранената си лапа.

На сутринта разбрал, че всичко това не е станало случайно.

В същата нощ ловци направили засада на зайците и само един от тях се върнал жив.

Заекът започнал да благодари на Създателя си, че го е опазил, макар и по такъв странен начин.

След това никой не видял заека да се оплаква, че е най-слабия и най-страхливия в света.

Пред вас са три картинки, на които са изобразени заек, куче и котка. Колко ще тежат всички заедно?

Време е да включите мозъка си и да съобразите показаните ситуации.

Всеки може да разсъждава по различен начин, важното е да се достигне до един и същи резултат.

Ако не сте успели да разберете колко тежат животните заедно или вече имате някакъв отговор, може искате да разберете какъв е отговора.

Няма да ви измъчвам повече! Ето го и него.

Отговор:

Ако съберете първите две картинки, то получавате, че теглото на котката, кучето и двата заека е 30 кг.

От долната картинка в ляво  виждаме, че теглото на котката и кучето е 24 кг.

Следователно двата заека тежат 6 кг, а само единият – 3 кг.

Връщаме се към горната картинка и определяме теглото на котката: 10-3=7 кг.

И за кучето: 20-3=17 кг.

Теглото на трите животни е : 7+17+3=27 кг.

Специалисти са заявили, че домашните любимци могат да помогнат на децата аутисти да се адаптират по-добре в социална среда и да общуват с други хора.
Такива деца лесно и бързо се сприятеляват с кучета.
Ако в дома на аутист има домашен любимец куче, това дете има повече социални умения.
Всички домашни любимци в дома, могат да помогнат на децата аутисти бързо да влизат в контакт с околните. Такива социални умения децата, страдащи от аутизъм, трудно овладяват, а домашни любимци им дават увереност в себе си.
Ако искаш да влезеш в контакт с дете аутист, попитай го за домашния му любимец. То ще се оживи и ще ви отговори.
Учените отбелязват, че колкото повече в дома на дете аутист живее куче, толкова повече напредват комуникационните умения на детето.
Като приятел на дете аутист може да бъде коте и заек.
Специалистите са изследвали 70 семейства с аутистични деца на възраст 8-18 години. Във всяко семейство е живеел домашен любимец: в 70% от семействата са живели с кучета, в 50% – с котки, а в другите семейства и с зайци, риби, птици и дори един паяк.

В природата има много интересни растения. Едни предизвикват възторг, други отвращение. В Африка има растение, което е трудно да се нарече такова. То по-скоро е гъба. И името на цветето идва от думата „гиднор“, което идва от гръцки и означава гъба. Става дума за необикновеното растение африканска гиднора.
Това е насекомоядно хищно растение. То има огромни корени, като змии, пълзящи на различни страни. Напипа ли корените на друго растение присламчва се към тях и изпива всиките сокове на последното. Това растение е паразит.
Когато дойдат дъждовете гиднората се появява над земята и разкрива цветовете си. Те достигат до 15 сантиметра и имат ярко червена окраска. Цветът издава миризма на нещо загнило, разлагащо се. Но към тази пъстрота и отвратителна миризма летят различни насекоми, опрашващи гиднората. Разтваряйки напълно цвета си, с миризмата си може да задушат заек, но така привлича много бръмбари и мухи. Те влизат дълбоко в цвета и растението ги поглъща. А когато цветът завехне и започне да гние, ставя място за личинките на бръмбарите
Африканската гиднора дава плодове, които могат да се ядат. Те са добро лакомство не само за животните, но и за местните хора. Смята се, че някои части на това растение са лечебни.