Архив за етикет: задължения

Три вида щастие

Нима щастието има видове? Е, аз само ще ви покажа три.
Първо ще разгледам щастието на самонаслаждението. При него човек прави всичко в името на своето удоволствие. И това става за сметка на някой друг. Тези действия не се явяват като насилие в груба форма или като изпипан план. Наслаждаващият изпитва неудовлетвореност и обикновено не е щастлив. Например, някой има идея да интимничи с блондинка и очаква да бъде щастлив. Извършва насилие. Удоволствие има, но не и щастие.
Ето ви и друг вид щастие – бездейното. Човек осъзнава, че заради неизпълнените си задължения ще дойдат проблеми. И той се измъква от тях – аз на никого не съм длъжен, нека сами се раздират. Това също е форма на насилие само, че скрита. На него му е все едно, че другите ще бъдат нещастни. Дори и в Наказателния закон има отбелязано за престъпното бездействие.
Съвестта измъчва човекът и той е нещастен.
Например, баща знае, че в къщи го чакат гладни деца, но той не им занася храна. Така той ги подлага на насилие, макар че не ги бие.
А сега да разгледаме действащото щастие. Човек иска да направи другите щастливи. При това по закон този човек получава два пъти повече, отколкото е дал. Това е закона на благочестието.
Ако не правим добро, ние носим страдание на другите и на себе си. Нека разберем, че щастието е даване благо на другите. Трябва да внимаваме нашите благи намерения да не се превърнат в насилие.
Мнозина казват: „В живота трябва всичко да се опита.“ И те пробват алкохол, наркотици, безразборен секс, хазартни игри….
Но нека поне един ден да живеят за щастието на своите близки и други!

Царят и оборския тор

Имало един цар. Той считал за свой дълг да помага на всеки, който дойде при него за помощ. За това всяка сутрин сам участвал в раздаването на храната за нуждаещите се. Веднъж при царя дошъл един мъдрец, за да поиска малко храна за бедните. По това време царя оглеждал именията си, но бил в лошо настроение.
Мъдрецът отишъл в полето. Там намерил ядосания цар. Царят попитал с раздразнение:
– Защо си дошъл?
– Дойдох да поискам храна! – казал мъдреца.
Царят още повече се раздразнил и започнал да крещи:
– Защо не дойде сутринта, когато раздавах храната за бедните?
– Аз не знаех за това, – спокойно отговорил мъдреца.
– Аз имам приемни часове! – продължил да крещи царя. – Ти можеше да дойдеш в уреченото време.
На това мъдрецът спокойно отговорил:
– Не се вълнувай, моля те! Аз тръгвам, забрави за мен.
Но царя започнал да се ядосва още повече:
– Що за хора сте вие?!  Имам и други задължения. Аз също съм човек, защо никой не отчита това? Какво в края на крайщата ти е нужно?
– Единственото, което исках, е малко храна. Но сега не искам нищо от теб.
И мъдрецът тръгнал да си ходи. Това разярило още повече царя. Той още по-силно се разкрещял:
– Искаш храна?! Тогава вземай! – с тези думи той взел бучка тор и я хвърлил след мъдреца. Човекът се навел с достойнство взел бучката тор и след като благодарил на царя си тръгнал.
През нощта царят сънувал мъдреца и голяма купчина тор. В съня си той попитал  мъдреца:
– Защо ми се появяваш в съня с тази купчина тор?
– Ти си чул, че каквото дадеш безкористно, ти се връща стократно. А когато го дадеш на свят човек, то ти се връща хилядократно.. Така че този тор си е твой и ти трябва да го изядеш.
– Как мой? И защо трябва да го изям?
– Вчера, когато дойдох при теб, молих за храна, а ти вместо нея ми даде тази бучка тор. А сега при теб се е върнала като голяма купчина. Такова е правилото.
– Боже мой, какво направих?! – царя ужасен се хванал за главата.
Мъдрецът продължител:
– Аз не мога да отменя това. Спомняш ли си, вчера аз опитах да ти помогна? Исках да си тръгна, но ти се ядоса, закрещя и хвърли това след мен. Не мога да отменя това, което е станало, но ще ти подскажа. Направи така, че да те критикуват, осъждат и ругаят. Тогава тези, които правят това ще разделят този тор с тебе. Когато някой ни критикува, ругае… споделя лайната, които трябва да изядем.
Когато царят се събудил, дълго размишлявал над съня си. След това взел бутилка с ракия, запалил цигара и излязъл на площада, където пред всички предизвикал скандал, дори се сбил с някой. След това с една проститутка под ръка се разходил пред поданиците си. Всички хора наоколо изпаднали в шок, а след това възнегодували. Започнали да го оплюват, да му се присмиват и да  издевателстват над него. А точно това му и трябвало.
Вечерта уморен, доволен от себе си, царят легнал да спи с надежда да види продължението на вчерашния си сън. И той го видял, но за съжаление, купът бил намалял съвсем малко.
– Как така? – завикал царя. – Ти каза, че това ще проработи.
– Работата е там, – отговорил мъдрецът, – че на площада е имало човек, който не ви е осъдил и критикувал.
– А сега какво ще правя? Аз съм цар и не би трябвало да се храня с лайна. Мога и да се отровя, ако изям всичко това.
– Добре, ще ти помогна още веднъж. Ще ти дам адреса на този човек. Ти лесно ще го намериш. А какво ще правиш по-нататък, ти сам ще решиш.
Царят се преоблякъл, гримирал се до неузнаваемост и отишъл при този човек. Когато го намерил го попитал:
– Вие навярно знаете какво вчера се случи в нашия град? Как се отнасяте към всичко това?
– И какво необичайно се е случило вчера? – попитал човекът.
– Не видях те ли как нашия цар се излага?
– И видях и чух. Но в това няма нищо страшно. Просто нашият цар се е уморил и му трябвало да се поотпусне.
– Но как така? – казва царя.- това е безобразие. Той със своето поведение подронва морала и устоите на обществото. На площада имаше и деца. Това не може да остане така. Трябва да се създаде опозиция и искам вие да я оглавите. Аз имам пари и финансово ще ви подкрепя.
– Не, аз в това не участвам. Нищо необикновено не видях вчера. Царят по рождение  е непостоянен и просто не е издържал този път.
– Ето заради такива като вас, падат нравите. Обществото напълно ще се разврати. Как ще живеем по-нататък?
Човекът не реагирал на тези думи. Той погледнал царя право в очите и му казал:
– Ваше величество, яжте си сами лайната.
Този човек още от самото начало знаел кой стои пред него и за това не се подал на агитацията му. А царя до края на живота си взимал малко от купа и го прибавял към храната си. Единственото, което го спасило били подправките и ароматите.

Главното е щастието

Съвременното общество непрекъснато учи младите хора да мислят, че основното нещо, което те трябва да искат в семейните отношения е щастието. Встъпвайки в брак, всеки очаква, партньорът  да му донесе щастие. Когато това не се случи, появяват се разочарования и неудовлетвореност, които със времето нарастват.
Каква изненада, кутията с подаръците се оказва празна. Никой не ни е предупредил, че можем да вземем това, което сами сме сложили в нея.
Оказва се, че вместо въпросите кой и как обича, разглеждаме „тривиални“ проблеми, като „Какво ще ядем?“, „Къде ще живеем?“, дори „Ще имаме ли достатъчно пари, за да възпитаме децата си?“.
Това съвсем не прилича на картина, изразяваща романтично щастие.
Разочарованията прерастват във взаимни обвинения и кавги. И ако се появи дете, живота просто става непоносим. Грижите на жените преминава към новороденото. Тя вече не отделя  на мъжа си „достатъчно внимание“. Тогава защо той трябва да живее с нея? Къде е обещаното щастие?
Жените  често не са в състояние да понесат отсъствието на разбиране и съчувствие. Как може да се живее с такъв егоист? Последвалите упреци и опити за „превъзпитание“, често завършват с развод. Мили, дами! Надеждата, че вашият мъж ще разбере вашите чувства е така безпочвена, както очакването му, че ще седите с него на брега на реката с въдица в ръка, в тишина и уединение.
Обикновено се ръководим от постоянно растящото желание да получим „щастие“ в своя живот, в това число и от партньора си. Силата на нашето разочарование винаги е равна на размера на очакванията ни.
Не винаги е било така. В традиционото общество всеки от младите хора е знаел какви са неговите отговорности, един пред друг и пред обществото. Успешният брак се е определял от степента на изпълнение на тези задължения. Да направиш своя партньор щастлив не влизало в списъка на семейните задължения. За това разводите и безбрачието са били много редки.

Любовта и щастието се градят върху отдаване, а не консумиране.