Хърватската столица би се харесала на всеки. Жителите на града за никъде не бързат. Те водят спокоен живот. Думи като „малко по-късно“ и „час пик“ при тях не съществуват.
Както подобава на столица, тук е съсредоточена голяма част от промишлеността на Хърватия. В Загреб е добре развита транспортната мрежа, тук са елиминирани задръстванията. Освен широките и удобни пътища, налице е отличната организация на светофарите и кръстовищата. Градът буквално е набразден от автобусни и трамвайни маршрути. В бъдеще тук ще се построи и метро, но сега то на никой не е нужно. Населението на Загреб наброява 800 хиляди души, а ежегодно тук идват около половин милион туристи.
Относителното плътно движение в града  е в интервала 8-9 сутрин, но няма никакви задръствания. А след това цял ден улиците са почти пусти. Тук хората са привикнали да работят, а не да се движат напред-назад.
Социалистическото наследство е представено от унилите многоетажни кутийки.
Градските власти са се погрижили почти около всяка сграда да построят безплатен паркинг.
В горната част на Загреб започва частния сектор. Но частните къщи също са различни. Те са уютни и симпатични, хората ги строят такива за себе си.
Ако погледнем Загреб отгоре, ще видим, че града е разделен на две части многоетажни блокове и къщи, вторите са повече. Това е изненадващо за столица, нали? Обикновено в по-големите градове се строят небостъргачи и многобройни търговски центрове.
Тук се живее безопасно. Дори на скъпите коли не се затварят прозорците.
Общественият транспорт е представен от ниски трамваи. Интересно е, че трамвая е огромен, а релсите са много тесни. Срещат се автомобили от различни марки, но всички са от съвременен тип. Автобусите в Загреб са сини. Местата за инвалиди не се заемат от останалите и причината не са глобите, а съзнанието на хората.
Хърватия е християнска, определяща се като католическа държава. Мюсюлманите тук са 1%, но  за тях също се строят джамии.
Почти всички паркинги са платени. Загреб е разделена на зони за паркиране. В червената зона, в центъра,  можеш да оставиш колата си само за един час, в оранжевата за два, а в жълтата неограничено. Интересното е, че тук няма пазачи на паркингите. Просто оставяш колата си отиваш до автомата и внасяш необходимата сума, след това отиваш да вършиш работата си. Да не заплати или икономиса  при паркирането, никой не  си го и помисля.
Много огради са изрисувани с графити, Не всички са интересни, но повечето се стараят да внасят смисъл в рисунките си.
Стъклобетоните сгради не са много и не дразнят окото.
В Загреб има нереално количество кафенета и ресторанти. Летните тераси се използват и през зимата, тук температурата не пада почти никога под нулата. В много кафенета няма да намерите храна, а само кафе и напитки. Пияници на улиците не се срещат, защото почти към всеки дом има отворен не много скъп бар, където всеки може да пие и да остане колкото си иска.
Един от най-старите видове транспорт в Загреб е релсово транспортно средство с въжена тяга за превозване на хора. Две въгончета се движат по наклонените релси между две спирки. Сега това е само туристическа атракция.

По примера на другите европейски столици, в Прага се е появила таксиметрова служба, която предлага услуги на две колела.
Така появилото се мототакси позволява да се спестят средства и бързо да се стигне до местоназначението.
Цената на услугата е 0,67 евро за километър. Сравнете, стойността на обикновенно такси е 1,1 – 1,57 евро. Изводите оставам на вас.
Такъв вид транспорт по-леко преодолява задръстванията поради маневреноста си. Така че пътя от центъра на Прага до аерогарата се изминава за по-малко от половин час.
За студенти и постоянни клиенти е направена отстъпка.
Такава услуга в България още не съм видяла да се предлага, но смятам, че тя ще бъде едно добро решение срещу задръстванията в големия град, икономия на гориво и не на последно място по-евтино заплащане. Единственият проблем остава лошото време, снега и дъждовете, но при по-предприемчиви хора и за това би се намерили някакъв изход, важното е човек да има желание.