Малко преди да затвори магазинчето си Вера Иванова забеляза група наркомани, които се въртяха наоколо. През нея мина Симеон, който имаше гастроном отсреща и я предупреди:
– Внимавай теб дебнат. Чакат те, да излезеш с парите.
– Какво мога да направя? – смути се Вера. – В магазина ли да нощувам?
Симеон вдигна рамене и излезе от магазина ѝ.
Във Вера настъпи паника. Скоро бяха обрали пощальон, който пренасяше пенсиите.
Пред гастронома седеше просяк, но една сутрин бе намерен пребит. Говореше се усилено, че наркоманите са го убили, за да му вземат събраните му пари.
Вера прехвърли в ума си много варианти. Мъжът ѝ не можеше да я срещне, защото беше на работа. Децата се бяха изженили и отдавна не живеех в града.
Вера започна да се моли:
– Господи, на тебе уповавам, няма кой друг да ми помогне…..помогни ми, ……
След това сложи парите във вътрешния си джоб и излезе през вратата. Странно, но наркоманите като я видяха се разбягаха на всички страни. И тя без никакви пречки се насочи към дома си.
Крачеше по тъмите улици и се ослушваше във всеки звук, който ѝ приличаше на стъпки. Понякога се обръщаше да види, дали някой не върви след нея.
На едно по-осветено място срещна бившата си съученичка Клавдия Симеонова. Тя беше с мъжа си. Явно се връщаха от гости. Вера ги поздрави. След 20 минути, влезе вече спокойна в дома си.
На следващия ден Вера срещна отново Клавдия, която лукаво ѝ се усмихваше.
– Какъв беше този мъж снощи със теб? – попита Клавдия. – да не си си намерила любовник?
– Какъв любовник? За какво говориш?, – попита я Вера в недоумение.
– Не можеш да отречеш, ние те видяхме с мъжа ми, – настояваше на своето Клавдия. – Ти вървеше под ръка с висок военен. Хайде признай си, кой е този мъжага?
– Какво искаш да кажеш, – възкликна Вера, – Никакъв военен не е имало. Аз бях сама. Привидяло ти се е нещо.
Клавдия само се усмихна и хитро ѝ намигна. „Няма да те издам!“
Вера се замисли: „Кой е бил с мен? От него ли избягаха наркоманите? Това е пълна загадка за мен. Важното е, че моята молитва бе чута“.
