Един мъдрец си помислил: „Защо толкова низко оценявам мъдростта си? Ето всеки човек може да дойде при мен за съвет и просто да се наслади на разговора с мен. Какво правя? За мъдростта ми нека си плащат“.
Дал обявление, че еди кой си мъдрец е готов да беседва със всеки за 10 жълтици.
Друг мъдрец чул това и си казал: „С какво аз съм по-лош?“ И дал също обявление, че е готов да беседва с хората, но само срещу заплащане.
Веднъж първият мъдрец вървял по улицата и с него били учениците му. Те срещнали втория мъдрец също обкръжен от ученици.
„Сега, – помислили си хората, – ние ще се насладим на беседите на двамата мъдреци. Техните думи имат стойност на злато“.
Но двамата мъдреци изобщо не отворили уста. Алчността ги победила.

Двама ангели пътешествали по земята. Спряли в един богат дом. Семейството било негостоприемно и не поканило ангелите в гостната. Вместо това за през нощта ги настанили в студеното мазе.
Когато ангелите си постилали да легнат, по стария видял видял пролука в стената и я запечатал. Когато другия ангел видял това, го попитал:
– Има ли смисъл да се помага на тези хора?
По-старият отговорил:
– Нещата не са такива, каквито изглеждат.
На следващата нощ нощували в много беден дом, но хората били много гостоприемни. Те разделили с ангелите храната си и им отстъпили постелите си. На сутринта ангелите намерили приютилото ги семейство да плачат над умрялата си крава. Това била единствената им крава, а млякото от нея бил малкото доход, с което преживявало семейството.
Младия ангел попитал по-стария:
– Как допусна да се случи това? Първият имаше всичко, а ти му помогна. Това семейство имаше много малко, подели всичко с нас, а ти позволи да умре единствената им крава. Защо?
– Нещата не са такива, каквито изглеждат – казал по-стария ангел. – Когато бяхме в мазето, разбрах, че пролуката в стената е склад със жълтици. Но собственикът на този дом беше груб и не правеше добро. Тогава запуших отвора така, че склада да не може да бъде намерен. Когато на следващата нощ още спяхме, дойде ангела на смъртта за жената на собственика и аз му дадох кравата вместо нея. Нещата не са такива, каквито изглеждат.
Ние не винаги знаем всичко. И дори ако имаме вяра, трябва да имаме и доверие, че всичко, което идва, е във наша полза. И то ще се реализира с течение на времето. Някои хора идват в живота ни и бързо си отиват, други стават наши приятели, а с трети се виждаме само за минута.