От индийския приют World for All, намиращ се в град Момбай, пуснали нова реклама. Чрез нея вдъхновили жителите на града да си вземат по едно животно от приюта.

Плакатите с помощта на оптическа илюзия очертават куче, коте и заек,  показват и хората,  а с това се подчертава, че във всяко семейство винаги има място за домашен любимец.

За се постигне този ефект индийският фотограф Amol Jadhav е съумял използвайки белия фон и светлината, а също и допълнителната обработка на снимките с графически редактор PhotoShop.

На пръв поглед на снимката се виждат само белите силуети на куче, коте и заек, но ако се вгледаме по-внимателно, се оказва, че очертанията  на животните изобразяват хора, скрити в сенките.

Рекламата гласяла: „Винаги има място за още. Вземете (осиновете)“. Този лозунг помогнал на 42 животни от приюта да си намерят стопани.

Беше 1968 година. В едно малко селце в Южен Виетнам имаше много християни. Един партизанин от Виетконг често присъстваше на богослуженията в църквата на това малко селище.

Веднъж той предупреди хората от селото:

– Ще ви нападнат хиляди войници и то много скоро.

Жителите на селото единодушно решиха:

– Ще поверим защитата си на Бога.

– Вместо да бягаме и да се крием, нека усърдно да се помолим на Бога, – предложи една възрастна жена.

И те застанаха, за да измолят защита от Господа. Пяха много християнски песни и химни. И Бог изпълни сърцата им с необикновен мир и спокойствие.

На следващия ден рано сутринта се чуха изстрели, но изведнъж те спряха. Никой повече не наруши тишината в селото нито този ден, нито на следващия.

Мина се малко време и войници, които бяха нападнали селцето, бяха пленени от силите на Южен Виетнам. Случи се така, че ги докараха на същото място, което бяха нападнали.

Един мъж от селото ги попитаха:

– Защо спряхте нападението си към нашето село?

– Когато открихме огън, – обясни един от войниците, – около селото ви внезапно се появиха големи хора, облечени в бели светещи дрехи. Ние стреляхме срещу тях, но те не падаха. Тогава ужасени се разбягахме, кой накъдето види.

Кой може да каже, че връзка между молитвата, помощта на ангелите и другите чудеса е случайна? Когато се молим, то „съвпаденията се случват“, а когато не правим това, тях ги няма.

Хубаво е, че видимият свят, по заповед на Бога е създаден за нас, но още по-чудно е, че ангели служат за нашето спасение.

„Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя“.

През 2011 г. на своя 9-ти рожден ден Рейчъл Беквис от Сиатъл помолила своите роднини и приятели вместо подаръци да прехвърлят предвидените за това пари на благотворителна ѝ страничка.

По такъв начин тя искала да събере 300 долара и да ги предаде във фонд, занимаващ се с построяването на кладенци за жителите на Африка.

Рейчъл събрала 200 долара. След половин месец попаднала в авария и умряла.

Нейната смърт привлякла вниманието на обществеността и на страничката ѝ започнали да идват повече дарения.

Били събрани над един милиона долара, което било достатъчно, за да се осигури чиста вода за 60 хиляди нуждаещи се.

Италианския град Таранто дал името на танца тарантела и на паяка тарантула.

През средните векове местните жители вярвали, че този паяк е отровен и неговото ухапване води до смъртоностна болест.

Единствения начин да се излекуват от нея, според тях бил танцът изпълнението, на който можело да продължи няколко часа.

Движенията на този танц били възторжени и почти конвулсивни, за да символизират агонията след ухапването.

Стадо слонове състоящо се от трима възрастни и осем деца паднало в яма на територията на природоохранителния център Keo Seima Wildlife Sanctuary в Камбоджа.

Дупката в земята се е появила след падане на бомби в края на 70 години по време на камбоджанско виетнамския конфликт. След това местните фермери я разширили, за да събират вода за напояване на земята си.

Вероятно слоновете са отишли там на водопой, но глинестата почва се е срутила под краката им. Така цялото стадо се оказало на дъното на езерото, което е дълбоко 3 метра.

Понеже времето било горещо, по-голямата част от водата се изпарила. Когато хората забелязали слоновете, животните били притиснати от дебел слой кал.

Местните жители се обърнали към защитниците на природата от организацията Wildlife Conservation Society и заедно с тях започнали спасителната операция. Част от доброволците хранели и пояли изтощените от дългото заточение животни, а други издълбали в края на ямата стъпала, за да помогнат на слоновете да се измъкнат.