Сградата е във формата на кръг с множество озеленени тераси.
Въпреки че в тази сграда се предполага пребиваване на огромен брой хора, дизайнерите са си поставили задача да запазят неприкосновеността на личния живот на всички жители в дома. Както и възможността да имат свое собствено отворено пространство за всеки апартамент.
Сградата има 165 апартамента. Гъстата растителност оформяща фасадата изпълнява не само декоративна функция, но и обезпечава оптимален микроклимат, както вътре, така и отвън. Смекчава външния вид, като не позволява сградата да изглежда като „бетонна джунгла“. Освен това зеленината защитава частния живот на жителите на дома от любопитни очи.
Във вътрешноста на дома се намира огромен двор, голям басейн и много зелени площи, които помагат за очистването и охлаждането на въздуха. Тук са разположени и други обекти, предназначени за удобство на хората: спортна зала, кафене и паркинг. Зелените растения получават влага от системи за домашно събиране, съхранение и филтрация на седименти, което помага за задържане на вода в региона.

Работници в един резерва в Япония отглеждали пощенски гълъби. При едно състезание един от тях се заблудил и прилетял на Курилските острови.
Гълъбът бил намерен от жители на тези острови. Те съобщили за намереното животно в резервата.
Орнитолозите прегледали птицата и звънали на собственика й. Според него гълъбът е пуснат на 24 март в северната част на Хоншу, в близост до град Мутсу в префектура Аомори по време на спортно състезание.
Птицата трябвало да долети до град Мияги, разположен на 300 км по на юг. Странното е, че още от самия старт  гълъбът се е обърнал на 180 градуса и след 4 дни се оказал на остров Кунашир, преодолявайки около 480 км.
Когато уловили птицата, тя била крайно изтощена, така че завръщането й в родината ще се забави.
След такова дълго пътуване гълъбът ще трябва да получи обилна храна и почивка.

В центъра на Земята живеели подземни хора. Те били много дребни. При тях винаги било много топло, но нямало светлина. Подземните жители никога не били чували птичи песни, не били усещали порива на вятъра. Те не знаели какъв е цвета на небето и какво е да докоснеш млада трева.
Живеели там, където били свикнали, където е топло, сухо и не хапят мухи. Няма значение, че в техния свят било малко задушно, че храната е еднообразна, а водата топла и мътна. Те били привикнали да живеят така и не забелязвали тези неудобства. Всъщност не смятали, че това са неудобства.
Просто не са имали с какво да сравнят.
До тях стигнали невероятни слухове, че там някъде на върха има друг свят. В този свят духа свеж вятър, валят дъждове. Тревата е зелена, а небето синьо. Въздухът е чист, а водата е прозрачна като сълза. Храната на жителите е вкусна и разнообразна. Хората от там пътешестват, живеят весело и безгрижно.
Старейшините на подземните жители решили да проверят истинността на тези слухове. Те изпратили свой разузнавач на повърхността.
Лошото е, че пратеникът попаднал в центъра на Сибир и то в разгара на зимата. За самият него останало загадка, как е успял да оцелее… Измръзнал, едва жив, той се върнал при старейшините и им разказал, че на повърхността изобщо не може да се живее. Там всеки подземен жител веднага ще замръзне само след минута, няма никаква трева и целия свят е чисто бял. Той не успял нищо да разгледа поради ледения скреж, който се забивал в очите му.
С една дума, всички лъжат. Да си живеем така, като сме си живели досега….
Минали шест месеца, но слуховете не заглъхнали, а се увеличили още повече. Говори се, че там е топло, храната расте на странни храсти. Просто трябва да легнеш под тях и да отвориш устата си по-широко..
Изпратили друг разузнавач. Той имал по-добър късмет. Излязъл на Бахамските острови. Пред погледът му се открил океана, безкраен, чак до синьото небе. А над главата му клони свели плодовете си пред него. Те били невероятно вкусни. След като се наял, легнал на меката трева и заспал блажено. Събудил се облян от топъл летен дъжд. Така му харесал животът тук, че за малко да забрави за какво е дошъл тук. Набрал от страните плодове и се отправил обратно при старейшините, а те отдавна били вече го погребали. Мислели си, че е замръзнал и не е успял да оцелее.
Но когато се върнал разузнавачът, той разказал, че тревата е зелена, небето е синьо, въздухът топъл и свеж, а храната право пред главата ти се изпречва. Нагостил ги с набраните плодове.
Позамислили се подземните хора:
– Как така? На кой от двамата да вярваме? Първият се върна замръзнал, оклюмал и до сега е още болен. Другият – загорял, отпочинал и плодове дори донесъл.
Още два пъти изпращали пратеници горе на повърхността. И двамата донесли различни вести. Защото единият излязъл в разгара на пролетта и бил поразен от разнообразието на цъфтящите дърветата, а другият попаднал през есента и се възхитил на разноцветните листа, вкуса на смокините…
Така и не решили подземните жители на кого да повярват. Но се уверили в това, че ако има живот на повърхността, то този живот е труден и опасен, затова и непредсказуем.
За това и решили, че ще продължат да си живеят така, както са си живели от незапомнени времена. Нищо, че този живот бил невзрачен, въздухът несвеж, а храната невкусна, но поне нямало изненади. Днешния ден не се отличава с нищо от предишния, какво ще се случи си го знаеш предварително.
Слуховете за живота на повърхността така и не изчезнали. Намерили се смелчаци, които не се плашели от трудностите, излезли на повърхността и досега добруват там. Понякога идвали на гости при роднините си и разказвали различни истории.
Навярно всички лъжат….