Законите са неразделна част от всяка държава. Въпреки това, четейки законите на някои държави, започвам да се съмнявам в адекватността на тези хора, които са ги измислили и въвели.

Относно живота и смъртта някои страни имат особено отношение към тях. Индия е надминали всички в това отношение.

Един от законите в държавата забранява на човек да умира, когато навън вали дъжд. Ако някой не си е измил мръсните съдове, също трябва да отложи смъртта си.

Затова пък, спокойно можете да умрете в Индия, ако имате лошо настроение и това е напълно законно.

Ако вече сте отишли на оня свят, индийските закони, все пак ви пускат. Те забраняват да пеете в гроба. Ако вашата природа е излъгала слуха и гласа ви, трябва да се въздържате и да почивате в гроба без да издавате звук.

Росата е източник на прохлада. Тя обновява цялото лице на земята. Пада нощем и без нея би загинала всякаква растителност.

В Свещеното Писание росата е преобрази на духовното освежаване. Както росата освежава природата, така Бог обновява Своя народ.

Много Божии работници не осъзнават, колко е важна ролята на небесната роса в живота им, затова те не са бодри и жизнерадостни. Обезсърчават се поради недостиг на небесна роса.

Всеки един от нас би сметнал земеделец за луд, ако излезе на работа рано сутринта, без да се подкрепи с храна. А как може тогава християнин да пристъпва към Божията работа, без да бъде освежен от небесната манната?

Не е достатъчно само от време на време да се храним с духовна храна. Всеки християнин трябва ежедневно да се обновява чрез Святия Дух.

Човешкото сърце е бодро и свежо от притока на Божествена сила в него, дори когато сме изморени и доста натоварени.

Покоят предизвиква роса. През нощта, когато листата и всяко стръкче утихва, порите на растението се отварят, за да приемат свежа и ободряваща влага.

Така и духовната роса освежава, когато дълго сме пребивавали в присъствието на Бога. Смирете се пред Него! Сприхавостта пречи на духовната роса да падне върху вас.

Чакай пред Неговото лице, докато не се почустваш наситен от присъствието Му. След това иди и върши делата си, освежен и радостен в Христос.

Никога росата не пада при вятър и жега. Температурата трябва да падне, да затихне вятърът, за да стане въздуха спокоен и прохладен. Изисква се пълно спокойствие, преди въздухът да отдели от себе се невидимите частици от влага за напояване на цветята и всички растения. Така и Божията благодат идва върху човек, когато той е в покой.

Всеки ден се съобразяваш, какво трябва да направиш за деня и кое е с приоритет пред другите. Не трябва да се разсейваме от маловажните и дребни неща в живота си.

Забелязали ли сте, колко лесно губим радостта си заради някоя дреболия? Нещо малко ни подразни и ние губим радостта си. Когато знаем посоката, която сме избрали в живота си и направим завой, губим мира и радостта си.

Да предположим, че днес е бил лош ден за теб. И защо лош? Косата ви не е получила цвета, който са ви обещали в магазина, от където сте взели боята, а дрехите май не са последна мода и …. вие сте оклюмал и нещастен, смятате, че сте станали за посмешище на околните.

Това са дребни неща, които понякога ни засягат много и все пак те наистина нямат голямо значение. Не казвам, че трябва да ходиш неугледен, да миришеш на пот и ….., но това не е най-важното в живота.

Апостол Павел много ясно е казал по този въпрос: “ Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа“.

Какво бе най-важното нещо за вас, преди да срещнете Исус Христос? Работа? Кариера? Трупане на пари? Желанието да направиш голям удар за деня? Да бъдеш популярен и известен? А може би само да имаш сигурност в живота?

Всички тези неща нямат значение в сравнение с радостта да познаваш Исус.

Хиляди реклами казват: „Ти не струваш нищо, докато не използваш нашия продукт“. Дори и телевизионни новини се натрапват като най-важното нещо на деня. Но те не са! Нищо не е толкова безполезно, както вчерашния вестник. Просто защото нещо е спешно и незабавно трябва да стане,  не означава, че е толкова важно.

Трябва да се замислим сериозно за някои неща. Каква част от това, за което се притесняваме ще има значение утре? Повечето от нещата вероятно няма да има значение за утре, още по-малко за вечността.

Трябва да живеем в светлината на вечността.

Погледнете и вижте, живеем за неща, които наистина не са от значение. Когато живеем в светлината на вечността, осъзнаваме, че малките неща, за което се притесняваме не могат да ни направят щастливи и радостни, дори да се изпълнят.

За това трябва всеки ден да считаме всичко за “ загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус“. Това е най-важното и то ще ни приготви за вечността.

Омръзнало ни е вече от скучни и традиционни празници и вече се чудим какво още да отбележим?

В действителност съществуват много необичайни празници и фестивали. Ето ви и един от тях – Международен ден без интернет.

Внимавайте добре, не става дума за безопасен интернет, а за ден, в който изобщо няма да влизате в интернет мрежата.

Вие можете ли да си представите, в наше време, да се живее макар и един ден без интернет? Това сигурно е много трудно, особено за младото поколение.

Но на 31 януари Земята ще се изключи от това чудо, за жалост не от всички живеещи на тази планета.

Този празник се чества от световната глобална интернет общност всяка година в последната неделя на месец януари.

Хора, на 31 януари „превключете“ на реални събития в живота и вижте какво става около вас!

Целта на християнския живот е човек да очисти сърцето си. „Само чистите по сърце ще видят Бога“ казва Свещеното Писание.

Да, „блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Тук става дума за духа. Защото чистите по дух обичат хората. И в това се изпълнява Божията заповед: „да възлюбиш ближния, както себе си“.

Когато човек съгреши, той се затваря в себе си. Има съвест, но тя не може да се успокои.

Това е като затворено огнище. Около него се индуцира електрическо поле с неправилни заряди.
Поразяват се множество центрове.

Когато се засегне центърът предизвикващ свиване или разширяване на кръвоносните съдове, ето ти хипертония.

Ако бъде поразен центърът за регулиране на стомашно-чревния тракт, следва язва.

Съществува пряка връзка между грях и болест, въпреки че не винаги болестта е следствие от грях.

Затова „повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“.