Често говоря по телефона с близките и, които са далече от мен. Трафикът е натоварен или връзката е слаба. Сред белотата, която ме е обкръжила и жестокия студ се чувствам като изолирана от всичко в света.

В такива моменти си спомням думите на апостол Павел: „Мислете за горното, а не за земното“.

Тези и много други думи от Божието Слово ми помагат да преживея и най-тежките периоди от живота си. Ние сме Божии деца и Бог ни държи в ръката Си.

Нека да отделяме повече време да мислим за горното, а не за несгодите на тази земя, защото тогава не само ще се почувстваме по-добре, но ще изпълним  и Божията воля, за която сме призвани.

Дичо много обичаше корабите. когато идваше на гости на дядо си си представяше, че голямата входна врата и антрето са кораб. И играта започваше.

Вдигаше щорите, за него това бяха платната на кораба.. След това се заемаше с парцала, за да почисти „палубата“. После с маркуча в градината „хвърляше котва“.

Една сутрин дядо му предложи:

– Дичо, хайде да се разходим из квартала.

Внукът подскочи радостно и хвана дядо си за ръка:

– Да вървим тогава, дядо!

По време на разходката Дичо забеляза нещо да блести на земята и извика:

– Котва, котва!

Дядо му се вгледа в предмета, който държеше внука му.

– Това е кръст, а не котва, – поправи го възрастния човек.

Но Дичо продължи настоятелно да вика:

– Котва е! Виж, котва е ….

По-късно през деня дядото се замисли над настояването на внука си, че кръстът е котва.

Тогава си спомни за една песен, в която се пееше: „Имаме котва, която пази душите ни, здрава котва в бурно море, привързана към Скалата, която не помръдва, закотвена дълбоко в Христовата любов“.

– Явно и двамата с Дичо сме прави, – каза си старецът. – Сигурността на спасението, чийто знак е кръста, е закотвена в Христовата любов и благодат.

Той издигна ръце и се помоли:

– Небесни Отче, в живота много неща ни откриват твоето присъствие. Помагай ни да използваме всеки знак, който ни насочва към теб. Амин.

Кръстът е котва за всеки, който вярва в Христос.

Учителят забеляза, че един от учениците в класната стая се люлее на стола и го предупреди:

– Един ученик правеше същото като теб, падна от стола и се наложи да го закарам до болницата.

След като направи своето предупреждения учителят се отправи към друг ученик, за да му помогне със задачата.

Няколко минути по-късно непокорния ученик падна от стола..

И в Библията има много описани примери на непокорство. И до какво доведоха те?

Бог постояно ни призовава да Му се покоряваме, защото така ще сме благословени.

Животът на покорство изисква жертви, но е път към радост и изобилни благословения.

Стела не беше добре. Митка разбра това още преди тя да приближи леглото ѝ. Изражението на Стела ѝ се стори странно.

– Не можеш да си представиш, какво ми направиха? – каза отчаяно Стела.

– Какво се е случило?

– Ти знаеш, че отскоро посещавам групата за изучаване на Библията. Там Мариела  ми подари християнска книга с насърчения. Използвах я, когато се молех и често си четях от нея, но сега не мога да я намеря никъде. Вчера вероятно съм я оставила на пейката, където се молих и навярно съм я забравила ….. някой я е намерили и прибрал.

Стела се чувстваше разочарована, че бе изгубила тази скъпоценна за нея книга.

Митка бе от хората, които винаги смятаха, че чашата им е наполовина пълна, за това се засмя и попита Стела:

– Искаш да кажеш, че някой ти е откраднал Исус?

Този въпрос развесели Стела и тя тъжно смънка:

– Мисля, че се е случило нещо такова.

– Виж, – каза Митка,- не толерирам кражбите, но ако някой краде християнски книги, има надежда нечий живот да бъде променен чрез Исус Христос.

Стела бе нервна, тя дълго си чопли носа, което бе признак, че още е ядосана, но накрая се примири и се съгласи:

– Имаш право? Дано да е станало така.

– Хайде да се помолим, – предложи Митка. – Нека Бог заработи в сърце на този, който е взел книгата. И това, което е извършил, макар да е лошо да се превърне в повод да се покае. А колкото до теб, ще ти кажа следното, ти имаш Библия, черпи сила, мъдрост и вдъхновение от нея.

След това двете наведоха глави и се молиха за“непознатия“ крадец.

В началото на септември Дончо прекара известно време във вилата си в планината. Тъкмо бяха узрели боровинките. Той реши да си набере една кошница от тях и да си свари конфитюр.

Дончо тръгна по пътечката и започна да е взира внимателно надолу, за да търси дребните плодове. Имаше много от тях и той бързо напълни кошницата, след това се отправи към вилата си.

На връщане забеляза колко много боровинки е пропусна:

– Я гледай колко много има тук, а аз не съм ги видял, макар че се взирах толкова много. Така се случва понякога и с нас в живота. Само, когато се спрем за момент, можем да видим и да се насладим на Божиите благословения, а след това отново се впускаме в забързаното ежедневие.

Дончо въздъхна дълбоко и се огледа наоколо:

– Само, когато спрем за малко, ти Господи отваряш широко очите ни. И едва тогава забелязваме много повече са знаците на Твоята любов и грижа за нас. Както си помисля само, колко слепи сме били за всичко това.

Тишината и спокойствието в гората разкриваха още по-ярко красотите наоколо пред Дончо.

– Напрегнатият живот ни пречи да видим, колко много Бог ни обича, но ако спрем за малко и отделим време за Него, Той ни открива неизменно повече от това, което очакваме да видим, – каза си Дончо. – Господи, дръж ме по-близо до себе си дори, когато не съм способен да видя твоите благословения…..