Тази сутрин бе прекрасна. На младоженците Ели и Тихомир, завърнали се скоро от медения си месец, им предстоеше ден пълен с възможности.

Какво ли щяха да правят?

Навярно да прекопаят градината, да работят нещо по новата си къща или просто да направят една дълга разходка заедно.

По време на закуската Тихомир небрежно отбеляза:

– Днес някои от приятелите ми ще карат мотоциклетите си. Бих искал да се присъединя към тях за около час. Нямаш нищо против нали, Ели?

– Не, – откликна младата жена.

Нея не я интересуваха мотоциклетите, но …

„Нали сме семейна двойка, – помисли си тя. – Трябва да правим нещо заедно“.

Блаженият облак на Ели за деня се разпадна болезнено.

Никой не е свикнал ужаса на бомбите, които експлодират наоколо. Нито е напускал дома, притежанията си, бизнеса, училището си и приятния живот, за да намери убежище в непозната земя.

Не познава глад, нужда, нито е останал бездомен.

Сякаш сме късметлии.

И въпреки това дори привилегированите имат своите изпитания, скърби, загуби и страдания.

Трудностите идват. Надеждите не се сбъдват. Бизнесът се проваля.

Злополуки, болести, депресия, трагедии могат да се случат на всеки от нас.

Децата и самите ние правим грешни избори. Объркваме се.

Нима Бог е напуснал картината?

Това усещане изпитваме, когато най-много се нуждаем от Него.

Бог ни е изоставил?

Къде е отишъл?

Има време за плач. И Ели викаше в болката си към Бога.

Той чува. Не си е отишъл.

Бог не бе отвърна лицето си от Ели. Той напълно я разбираше.

За това ще възстанови и изцери.

Нено се хвалеше:

– Нямам никакви проблеми в отношенията с хората.

– Наистина ли? – недоверчиво го изгледа Борис.

– Да, – самоуверено потвърди Нено. – Никога не се дразня или сърдя на никого, стига да съм сам.

– Удивително, колко лесен е животът, когато си сам и изолиран, – иронично подхвърли Борис. – Така можеш да си лежиш с години, без някой да събуди спящите в теб гиганти.

– Може да е вярно, че животът в изолация е по-лесен, но е …., – Нено искаше да добави „безгрижен“.

Но Борис го изпревари:

– …. празен.

– Ммм …, – недоволно измънка Нено.

– Когато не се налага да се изправяш пред това кой си всъщност, ти се чувстваш комфортно и спираш да се развиваш в това, което Бог иска за теб, – заяви Борис. – Може би си мислиш, че това е начинът, по който животът трябва да бъде. Но не е. Животът е връзка, връзка с Бог и един с друг.

Надя бе на шестдесет и четири години.

Рано се ожени. Започна работа като счетоводител и така до пенсия.

Един ден тя се разстрои и се разплака.

Някой ѝ бе казал:

– Твоя живот е безплоден. Нямаш самореализация. Никакви амбиции. Дори не си се развила духовно. Животът ти е преминал скучно и мъгляво.

– А какво трябваше да направя? – бе попитала тя.

– Да беше нарисувала поне една картина или да се издигнеш в работата си. Дори едно обикновено пътешествие не си направила, …. – укориха я двойно и тройно.

Надя имаше син. Той беше инвалид, но тя много му помагаше и детето оздравя.

По-късно с мъжа си осиновиха момче от детския дом. После се появи братчето му. И него взеха.

– Не трябва да разделяш роднини, особено братя, – бе казал мъжът ѝ.

А той бе обикновен работник.

Така премина „безплодният“ живот на Надя.

Отгледа трима сина.

Дойдоха и внуците.

Картините, кариерата са добри постижения, но няма по-важно от децата. А и да отгледаш не един, а двама сирака …

– Всеки се реализира, както може, – каза ѝ комшийката Стефана след като я видя разплакана и разбра болката ѝ.

Катя се усмихна, отвори албума и показа на Стефана снимки на децата и внуците.

И тя отново се почувства щастлива.

Петър и Добри бяха приятели. Те учеха в един и същи колеж.

Петър не беше християнин, а Добри се водеше за такъв.

Един ден Петър каза на приятеля си:

– Можеш да ходиш на църква, но си агностик.

– Какво имаш предвид? – заекна Добри.

– Просто гледам какво правиш, – отговори Петър. – Изглежда не прекарваш времето си в неща, които другите християни правят и със сигурност извършваш други, които те никога не биха направили.

Добри се изчерви, но не каза нищо, а Петър довърши обяснението си:

– За това предположих, че не си сигурен в какво точно вярваш. Следователно си агностик.

Никой не може да надникне в сърцата на другите, но действията го разкриват.

На Добри не беше лесно да се изправи пред сигурно доказателство за неговото неверие.

Бог използва Петър, който не Го познаваше, за да върне обратно към Себе Си Добри.

Ако сте християнин, животът ви ще предостави ли доказателства в подкрепа на това?

Животът на Иван излезе извън контрол заради тежко предателство.

Той трябваше да направи избор:

– Да прекратя взаимоотношенията или да обичам някого, на когото не му пукаше изобщо за болката, която ми беше причинил, с никакви изгледи за разкаяние или разрешение на проблема.

Иван разбираше, че му е нужна мъдрост от Бога. И Господ му откри сърцето на предателя му.

– Този човек е наранен, затова наранява другите, – осъзна Иван. – Навярно е объркан и не знае как да се справи и накъде да го насочи, затова си го е изкарал на мен.

Нещо странно се случи с Иван. Той се концентрира върху сърцето на предателя, а не върху поведението му и стана по-чувствителен.

И Иван реши:

– Важното е не , че съм бил наранен, а да обичам предателя в болката му.

Да обичаш като Исус е животопроменящо. Това е любов, която мисли за вечността. Тя е риск, но такъв, който си заслужава!